ТЕКСТ 25
викяма прасабха
яванена балӣяс
нвиндат тамасвиа
сакхя сухда пура
викяма – влачен; прасабхам – със сила; яванена – от един явана; балӣяс – който беше много силен; на авиндат – не можа да си спомни; тамас – от мрака на невежеството; виа – обвит; сакхям – своя приятел; сухдам – вечен доброжелател; пура – от самото начало.
Дори когато един могъщ явана със страшна сила повлече цар Пураджана след себе си, заради дълбокото си невежество царят пак не можа да си спомни за своя приятел и доброжелател, Свръхдушата.
В Бхагавад-гӣт (5.29) Бог Ка казва:
бхоктра ягя-тапас
сарва-лока-махешварам
сухда сарва-бхӯтн
гтв м шнтим ччхати
Достатъчно е човек да знае три неща, за да постигне пълно Ка съзнание и да бъде удовлетворен и щастлив: Ка, Върховният Бог, е оня, който се наслаждава на всички блага, Той е собственикът на всичко и е най-добрият приятел на всички живи създания. Ако не знае тези три истини и действа на основата на телесния мироглед, човек постоянно е жертва на страданията, които материалната природа му причинява. Богът всъщност се намира до всеки. Ӣшвара сарва-бхӯтн хд-деше 'рджуна тихати (Бхагавад-гӣт, 18.61). Живото същество и Свръхдушата са като две птици, кацнали на едно и също дърво и въпреки че природните закони причиняват толкова нещастия на живото същество, от глупост то не се обръща за помощ към Върховната Божествена Личност. То си въобразява, че само ще се защити от суровите закони на материалната природа. Това обаче е невъзможно. Живото същество трябва да се обърне към Върховния Бог и да му се предаде. Само тогава то би могло да се спаси от стремителните атаки на могъщия явана, Ямарджа.
В тази строфа е много важна думата сакхям („приятел“): Богът винаги е редом до живото същество. Освен това той е наречен сухдам („вечен доброжелател“). Богът е вечен доброжелател на живото същество, както родителите винаги желаят добро на децата си. Бащата и майката винаги мислят за доброто на своя син, въпреки че той може да не им отдава нужното уважение. Така и Богът, Върховната Личност, независимо от всичките ни оскърбления срещу него и на пренебрежението ни към неговите желания веднага ще ни спаси от страданията, които материалната природа ни причинява, стига да му се предадем. Той сам заявява това в Бхагавад-гӣт (мм ева йе прападянте мм ет таранти те). За съжаление, поради лошо общуване и силна привързаност към сетивното наслаждение ние забравяме нашия най-верен приятел, Върховната Божествена Личност.