ТЕКСТ 26
та ягя-пашаво 'нена
сагяпт йе 'далун
кухраиш чиччхиду круддх
смаранто 'мӣвам ася тат
там – него; ягя-пашава – жертвените животни; анена – от него; сагяпт – убити; йе – всички, които; адалун – от най-безмилостния; кухраи – с брадви; чиччхиду – насичан на парчета; круддх – разярени; смаранта – като си спомняха; амӣвам – греховете; ася – негови; тат – това.
В различни жертвоприношения Пураджана, този изключително безмилостен цар, бе умъртвил много животни и сега те, възползвайки се от удобния случай, започнаха да го пронизват с рогата си. Той се чувстваше така, сякаш с брадви го секат на парчета.
Хората, които убиват животни, било то в името на религията или пък за храна, след смъртта си ще трябва да изтърпят подобно наказание. Думата мса („месо“) ясно посочва, че животните, които убиваме, някога ще получат възможността да направят същото с нас. Въпреки че живото същество не може да бъде убито, след смъртта си ние ще трябва да страдаме, промушвани от рога. Негодниците не знаят това и без да се колебаят, продължават да убиват беззащитни животни. Днешната уж напреднала човешка цивилизация е създала многобройни кланици, в които животните масово биват избивани под претекст за задоволяване на продоволствени нужди или в името на религията. Тези, у които е останала малко благочестивост, убиват животните в джамии, черкви и синагоги, а напълно деградиралите просто отварят кланици. Във всяко цивилизовано човешко общество убийството се наказва с убийство – така и по закона на Върховния Бог никой няма право да посяга на нечий живот. Всеки има свободата да живее, издържан от Върховния Баща. Върховният Бог категорично осъжда убийството на животни, независимо дали то се извършва в името на религията или за осигуряване на храна. В Бхагавад-гӣт (16.19) Бог Ка казва:
тн аха двиата крӯрн
сасреу нардхамн
кипмй аджасрам ашубхн
сурӣв ева йониу
„Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората – Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот“. Двиата – хората, които убиват животни от злоба към другите живи създания и към Върховната Божествена Личност – остават в мрак и не могат да разберат смисъла и целта на живота. Това ще бъде обяснено по-обстойно в следващите текстове.