ТЕКСТ 27
ананта-пре тамаси
магно наа-смти сам
шшватӣр анубхӯрти
прамад-сага-дӯита
ананта-пре – безгранично; тамаси – в мрака на материалното съществуване; магна – потопен; наа-смти – лишен от всякакъв разум; сам – в продължение на дълги години; шшватӣ – на практика вечно; анубхӯя – изпитвайки; ртим – тристранните страдания; прамад – с жени; сага – от общуването; дӯита – осквернен.
Заради оскверняващото общуване с жени живото същество за дълги години се лишава от памет и подобно на цар Пураджана вечно остава в мрака на материалното съществуване, където търпи всевъзможни страдания.
Тази строфа е описание на материалното битие. Материалното съществуване започва, когато човек се привърже към някоя жена и забрави (наа-смти), че в истинската си същност той е вечен слуга на Ка. Така живото същество започва да се преселва от тяло в тяло и да търпи тристранните страдания на материалното съществуване. Движението за Ка съзнание бе създадено с цел да спаси хората от мрака на невежеството. Негова главна задача е да просвещава потъналите в забрава живи същества и да им напомня за тяхното изначално Ка съзнание. По този начин те могат да бъдат спасени от гибелното невежество и от необходимостта отново и отново да се прераждат. В една от песните си Шрӣла Бхактивинода хкура пише:
анди карама-пхале, паи' бхаврава-джале,
тарибре н декхи упя
е виая-халхале, див-ниши хи джвале,
мана кабху сукха нхи пя
„Заради миналите си плодоносни дела сега съм попаднал в океан от невежество, подобен на океан от отрова, и не знам как да се измъкна оттам. Опитваме се да станем щастливи, като се отдаваме на сетивни наслади, но това мнимо удоволствие е като люта храна, която изгаря сърцето. Ден и нощ постоянно усещам тази пареща болка и умът ми не може да намери покой“.
Материалното битие винаги е пълно с тревоги. Хората постоянно търсят начини да се избавят от тях, но понеже няма кой да ги води, накрая те се обръщат за утеха към алкохола и секса. От глупост те не разбират, че като се опитват да избягат от проблемите си с помощта на алкохола и секса, те само удължават своя престой в материалния свят. Човек не може да се спаси от материалните страдания по такъв начин.
Думата прамад-сага-дӯита означава, че ако някой изпитва привързаност към жена, това замърсяване само по себе си е достатъчно да го държи прикован към жалкото съществуване в материалния свят. Ето защо във ведическото общество човек още от самото начало на живота си е възпитаван да превъзмогне привързаността към жените. Първият етап в живота му се нарича брахмачаря, вторият – гхастха, третият – внапрастха, а четвъртият – саннса. Целта на тези етапи е да помогнат на човека да се освободи от влечението си към жените.