ТЕКСТ 47
тмна шочатӣ дӣнам
абандху виклавшрубхи
станв сичя випине
сусвара прарурода с
тмнам – себе си; шочатӣ – оплаквайки; дӣнам – злочеста; абандхум – без приятел; виклава – с разбито сърце; ашрубхи – със сълзи; станау – гърдите ѝ; сичя – мокрещи се; випине – в гората; сусварам – високо; прарурода – започна да плаче; с – тя.
Останала в гората съвсем сама, овдовялата дъщеря на Видарбха потъна в скръб и неутешно взе да ридае, а сълзите, които се стичаха от очите ѝ, мокреха нейната гръд.
Царицата е символ на ученика, а царят символизира духовния учител. Когато духовният учител напусне своето тленно тяло, учениците му трябва да плачат също както царицата скърбяла за царя. За ученика и духовния учител обаче няма раздяла: докато ученикът неотклонно следва наставленията на своя духовен учител, учителят винаги се намира до него. Този начин на общуване се нарича вӣ (общуване чрез словото). А физическото присъствие на учителя се нарича вапу. Докато духовният учител е жив, ученикът трябва да служи на неговото физическо тяло, а когато учителят си отиде физически, ученикът трябва да служи на неговите завети.