No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 15

ваишаса нарака пюр
лубдхако 'ндхау ту ме шу
хаста-пдау пумс тбх
юкто ти кароти ча

ваишасам – на име Ваишаса; наракам – ад; пю – действащото сетиво в ануса; лубдхака – на име Лубдхака („много алчен“); андхау – сляп; ту – тогава; ме – мен; шу – слушай; хаста-пдау – ръце и крака; пумн – живото същество; тбхм – с тях; юкта – действа; ти – се придвижва; кароти – работи; ча – и.

Като се казва, че Пураджана отива във Ваишаса, се има предвид, че отива към ада. Придружава го Лубдхака, който е действащото сетиво в ануса. Освен това аз говорих и за двама слепци в ролята на придружители. Те са символ на ръцете и на краката. С тяхна помощ живото същество извършва всевъзможни дейности и се придвижва в различни посоки.

« Previous Next »