ТЕКСТ 16
анта-пура ча хдая
виӯчир мана учяте
татра моха прасда в
хара прпноти тад-гуаи
анта-пурам – лични покои; ча – и; хдаям – сърцето; виӯчи – слугата на име Виӯчӣна; мана – умът; учяте – се казва; татра – там; мохам – илюзия; прасдам – удовлетворение; в – или; харам – ликуване; прпноти – постига; тат – на ума; гуаи – чрез гуите на природата.
Анта-пура означава сърцето. А с името Виӯчӣна, което значи „ходещ навсякъде“, се назовава умът. В ума си живото същество се наслаждава на резултатите от взаимодействието с гуите на природата. Веднъж тези резултати го потапят в илюзия, друг път му носят чувство на задоволство, а някога пораждат у него ликуване.
В материалния свят умът и интелигентността на живото същество са под влиянието на гуите на материалната природа и в зависимост от характера на общуването си с тях умът се лута в една или друга посока. Различните въздействия на гуите на природата предизвикват в сърцето ликуване, задоволство или илюзия. Когато е обусловено от материята, живото същество на практика остава инертно. Гуите са тези, които оказват влияние върху ума и сърцето му. Но в резултат на тези въздействия се наслаждава или страда самото то, живото същество. За това ясно се говори в Бхагавад-гӣт (3.27):
практе криямни
гуаи карми сарваша
ахакра-вимӯхтм
картхам ити маняте
„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гуи на материалната природа“.