ТЕКСТОВЕ 42 – 44

Според смешната теория на Дарвин за произхода на човека, преди четирийсет хиляди години на Земята нямало Хомо сапиенс, защото еволюцията още не била стигнала до тази точка в развитието си. Но ведическите исторически произведения – Махбхрата и Пурите – разказват за събития и за хора, живели преди милиони години. В началото на творението имало само една личност – Брахм, който притежавал изключителен интелект, – а по-късно от него произлезли Манувците, брахмачрӣ като Санака и Сантана, още Шива, великите мъдреци и Нрада. Всички те се подложили на сурови лишения и мъчения и по този начин станали авторитети в областта на ведическото знание. Във Ведите се съдържа съвършено знание, предназначено както за хората, така и за останалите живи същества. Всички велики личности, споменати по-горе, имат не само огромно могъщество – те познават миналото, настоящето и бъдещето, – но са и предани на Върховния Бог. И въпреки най-дълбоките си познания и факта, че лично се срещат с Върховната Божествена Личност, Бог Виу, те не са в състояние да проумеят докрай съвършенството на отношенията между него и живото същество. С други думи, в познанието на безграничното те остават ограничени. Следователно ако някой има обширни познания, това далеч все още не значи, че е проумял Върховната Божествена Личност. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣт (18.55), Върховната Божествена Личност може да бъде позната единствено с чисто предано служене, а не чрез трупане на знания. Бхакт мм абхиджнти вн яш чсми таттвата: човек не може да разбере истински Бога, Върховната Личност, ако не му отдава чисто, трансцендентално предано служене. Всеки има някакви свои представи за Бога и всички те са несъвършени. Умозрителните философи и тъй наречените учени не могат да проумеят Върховния Бог със своята ерудиция. Докато човек не се издигне до равнището на преданото служене, всичките му знания остават несъвършени. Във Ведите това се утвърждава по следния начин:

Гнӣте, теоретизиращите философи, разсъждават за Върховния Бог от хилядолетия, но никой не може да разбере върховното величие на Бога, ако не е спечелил неговата благосклонност. Мъдреците, за които се говори в тези строфи, живеят на планети близо до Брахмалока – до планетата на Брахм и на четиримата велики мъдреци Санака, Сантана, Санандана и Санат-кумра. Планетите, населявани от мъдреците, са разположени около Полярната звезда и се наричат Южни звезди. Полярната звезда, известна под името Дхрувалока, е ос, около която се въртят всички планети. Звездите, които виждаме на небето, са всъщност планети в тази вселена. Западната астрономия твърди, че звездите са различни слънца, но информацията, съдържаща се във Ведите, категорично показва, че слънцето в тази вселена е само едно, а звездите са просто различни планети. Освен тази вселена има и милиони други вселени, в които също има безброй звезди и планети.