ТЕКСТ 41
етаир упадруто нитя
джӣва-лока свабхваджаи
на кароти харер нӯна
катхмта-нидхау ратим
етаи – от тези; упадрута – тревожена; нитям – постоянно; джӣва-лока – обусловената душа в материалния свят; сва-бхва-джаи – естествено; на кароти – не прави; харе – на Върховната Божествена Личност; нӯнам – безспорно; катх – на думите; амта – на нектара; нидхау – в океана; ратим – привързаност.
На обусловената душа не ѝ остава почти никакво време да възпитава в себе си привързаност към нектарните думи на Върховната Божествена Личност, защото телесните нужди, такива като жажда и глад, никога не ѝ дават покой.
Човек не може да възпитава в себе си Ка съзнание, ако не общува с предани. Начинаещият предан е неспособен на нирджана-бхаджана – да развива своето Ка съзнание в усамотение, – защото веднага ще започнат да го безпокоят телесните нужди (ядене, спане, секс и самозащита). Ако е смущаван от тези неща, той не може да култивира съзнание за Ка. Не случайно сахаджиите – ония, които гледат на преданото служене несериозно – не общуват с напреднали предани. Те твърдят, че се занимават с предано служене, ала всъщност са пристрастени към всякакви грехове – забранен секс, алкохол и опиати, месоядство, хазарт. Има много хора, които се представят за предани, но в същото време са затънали в грехове. С други думи, ако някой е в плен на греховните дейности, той не може да притежава Ка съзнание. Тази строфа показва, че човек, който е пристрастен към греховното съществуване, не е способен да постигне Ка съзнание.