ТЕКСТ 5
буддхи ту прамад видн
мамхам ити ят-ктам
м адхихя дехе 'смин
пумн бхукте 'кабхир гун
буддхим – интелигентност; ту – тогава; прамадм – младата жена (Пураджанӣ); видт – човек трябва да знае; мама – мое; ахам – аз; ити – така; ят-ктам – направено от интелигентността; м – която интелигентност; адхихя – приемайки подслон; дехе – в тялото; асмин – това; пумн – живото същество; бхукте – страда и се наслаждава; акабхи – чрез сетивата; гун – гуите на материалната природа.
Великият мъдрец Нрада продължи: Думата прамад, спомената във връзка с това, се отнася за материалната интелигентност, т.е. невежеството. Това трябва да разбираме по следния начин. Когато се осланя на такъв вид интелигентност, човек се отъждествява с материалното тяло. Попаднал под влияние на материалното съзнание, за което са характерни понятията мое и аз, той започва да се наслаждава и да страда чрез сетивата си. Така живото същество попада в капан.
Това, което в материалния свят се счита от всички за интелигентност, е всъщност невежество. Процесът на пречистване на интелигентността се нарича буддхи йога. С други думи, който използва интелигентността си в хармония с желанията на Ка, се занимава с буддхи йога и бхакти йога. Затова Ка оповестява в Бхагавад-гӣт (10.10):
те сатата-юктн
бхаджат прӣти-пӯрвакам
дадми буддхи йога та
йена мм упанти те
„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“.
Истински интелигентен е този, който е възстановил връзката си с Върховната Божествена Личност. Когато човек направи това, отвътре, от самото му сърце Богът му дава истинска интелигентност, с чиято помощ той да може да се върне при него. Материалната интелигентност е наречена в тази строфа прамад, защото в материалния свят живото същество смята, че всичко му принадлежи. То се мисли за господар на всичко около себе си. Това е само израз на неговото невежество, защото в действителност нищо не му принадлежи. Дори тялото и сетивата не са негови – то ги е получило по благоволението на Бога, за да може с посредничеството на материалната енергия да задоволява различните си желания. Абсолютно нищо не принадлежи на живото същество, но то налудничаво обявява всичко за свое. Джанася мохо 'ям аха мамети. Това се нарича илюзия. Макар нищо да не му принадлежи, то претендира, че всичко е негово. Ето защо Бог Чайтаня Махпрабху препоръчва човек да пречисти тази измамна интелигентност (чето-дарпаа-мрджанам). Когато огледалото на интелигентността заблести от чистота, започват истинските дейности на живото същество. Това означава, че истинската интелигентност се пробужда, когато живото същество се издигне до съзнанието за Ка. Тогава то разбира, че всичко принадлежи на Ка и нищо не е негова собственост. Човек, който мисли, че всичко е негова собственост, има материално съзнание, докато този, който е разбрал съвършено, че всичко принадлежи на Ка, има Ка съзнание.