ТЕКСТ 82
татраикгра-ман дхӣро
говинда-чарамбуджам
вимукта-саго 'нубхаджан
бхакт тат-смятм агт
татра – там; ека-агра-ман – с цялото си внимание; дхӣра – трезвомислещ; говинда – на Ка; чараа-амбуджам – върху лотосовите нозе; вимукта – освободен от; сага – материално общуване; анубхаджан – постоянно отдавайки предано служене; бхакт – чрез чиста преданост; тат – с Бога; смятм – качествено равенство; агт – постигна.
Благодарение на лишенията и самоналожените мъчения, на които се подлага в Капилшрама, цар Прчӣнабархиат напълно се освободи от материалните обозначения. Той непрекъснато отдаваше трансцендентално любовно служене на Бога и така постигна духовно положение, което в качествено отношение го правеше еднакъв с Върховната Божествена Личност.
Думите тат-смятм агт крият в себе си много дълбок смисъл. Царят постигнал положение, еднакво с положението на Бога, т.е. получил същата форма като него. Това е безспорно доказателство, че Върховният Бог е винаги личност. В безличностния си аспект Той е сиянието, което се излъчва от трансценденталното му тяло. Когато постигне духовно съвършенство, живото същество придобива тяло със същата природа. Това духовно тяло, наречено сач-чид-нанда-виграха, няма нищо общо с материалните елементи. Макар че докато води обусловено съществуване, душата се намира сред материални елементи (земя, вода, огън, въздух, пространство, ум, интелигентност и его), тя остава настрана, отделно от тях. Следователно стига да иска, живото същество може винаги, във всеки момент да се освободи от материалната обусловеност. Материалната среда се нарича м. Ка казва:
даивӣ хй е гуамайӣ
мама м дуратя
мм ева йе прападянте
мм ет таранти те
„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гуи на материалната природа, се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“ (Бхагавад-гӣт, 7.14).
Веднага щом започне да отдава на Бога трансцендентално предано служене, живото същество спира да бъде зависимо от каквито и да било материални обстоятелства (са гун саматӣтяитн брахма-бхӯя калпате). Докато е обусловено от материята, то е на равнището джӣва-бхӯта, но когато отдава на Бога предано служене, се издига до нивото брахма-бхӯта. Тогава то е свободно от робството на материята и служи на Бога. Думата дхӣра в този текст понякога се чете като вӣра, но между тези две думи няма принципна разлика. Дхӣра значи „трезвомислещ“, а вӣра – „герой“. Герой е човекът, който се бори срещу м, а този, който е достатъчно трезв, за да разбере положението си, е дхӣра. Никой не може да постигне духовно спасение, докато не стане герой и трезвомислещ човек.