ТЕКСТ 1
маитрея увча
тата утпанна-вигн
шв адхокаджа-бхитам
смаранта тмадже бхр
висджя првраджан гхт
маитрея увча – Маитрея каза; тата – след това; утпанна – развиха; вигн – притежавайки съвършено знание; шу – много скоро; адхокаджа – от Върховната Божествена Личност; бхитам – което бе изречено; смаранта – като си спомниха; тма-дже – на сина си; бхрм – своята съпруга; висджя – след като повериха; првраджан – напуснаха; гхт – дома.
Великият мъдрец Маитрея продължи: След това Прачетсите живяха у дома си още много хиляди години и понеже бяха осъзнали духовната си същност, постигнаха най-съвършено знание. В края на своя живот те си спомниха благословиите на Върховната Божествена Личност и напуснаха родния дом, като оставиха съпругата си под покровителството на своя достоен син.
Когато изпълнили аскетичния си обет, Прачетсите били благословени от Върховната Божествена Личност скоро след като приключат със семейното съществуване, да се върнат вкъщи, при него. И сега, в края на семейния си живот, който продължил хиляди години по летоброенето на полубоговете, Прачетсите решили да напуснат домашното огнище и поверили съпругата си на своя син Дака. Така е прието във ведическото общество. В началото на живота си, като брахмачрӣ, човек трябва да се подлага на сурови ограничения и лишения, за да постигне разбиране за духовните ценности. На учениците, на брахмачрӣте, строго се забранява да общуват с жени и още от началото на живота си да се учат на плътски наслади. Основният недостатък на съвременното общество е, че на момчетата и момичетата им е дадена свободата да имат полови отношения още докато ходят на училище. В наши дни повечето деца са вара-сакара – родени от недостойни родители. Заради това из целия свят цари хаос. В основата на човешкото общество трябва да стоят ведическите морални принципи. Това означава, че в началото на живота си младите хора трябва да се подлагат на ограничения и въздържания. Когато пораснат, те трябва да се оженят, да създадат дом и да родят деца. Щом децата пораснат, мъжът трябва да напусне дома си и да се посвети изцяло на стремежа към Ка съзнание. Така той ще постигне най-висшето съвършенство, защото в края на живота си ще се върне вкъщи, при Бога.
Ако човек не се подлага на лишения и въздържания още в ученическите си години, той няма да може да разбере Бога. А без да разбере Ка, не може да постигне съвършенството на живота. Затова, когато децата пораснат, мъжът трябва да остави съпругата си на техните грижи и да напусне семейното огнище, за да развива своето Ка съзнание. Всичко зависи от това, кога той ще постигне духовна зрялост. Цар Прчӣнабархиат, бащата на Прачетсите, напуснал двореца си, без да дочака завръщането на своите синове, които все още се подлагали на аскетични лишения под водата. Веднага щом настъпи подходящият момент, веднага щом мъжът постигне съвършено Ка съзнание, той трябва да напусне дома си дори и да не е успял да изпълни докрай своите задължения. Прчӣнабархиат изчаквал завръщането на синовете си, но веднага щом духовната му интелигентност се пробудила, той последвал наставленията на Нрада и просто оставил на министрите си разпореждания за своите синове. И така, царят напуснал двореца, без да дочака завръщането на синовете си.
За всеки човек е необходимо да се раздели с уютното домашно огнище. Такъв е съветът и на Прахлда Махрджа: хитвтма-пта гхам андха-кӯпам – за да сложи край на материалистичното си съществуване, човек трябва да се раздели с домашния уют, който просто погубва душата (тма-птам). Домът е сравняван с дълбок кладенец, обрасъл с трева. Който падне в него, умира без дори някой да разбере. И така, човек не трябва да се привързва много към семейното съществуване, защото тази привързаност ще му попречи да развие в себе си Ка съзнание.