ТЕКСТ 1

Когато изпълнили аскетичния си обет, Прачетсите били благословени от Върховната Божествена Личност скоро след като приключат със семейното съществуване, да се върнат вкъщи, при него. И сега, в края на семейния си живот, който продължил хиляди години по летоброенето на полубоговете, Прачетсите решили да напуснат домашното огнище и поверили съпругата си на своя син Дака. Така е прието във ведическото общество. В началото на живота си, като брахмачрӣ, човек трябва да се подлага на сурови ограничения и лишения, за да постигне разбиране за духовните ценности. На учениците, на брахмачрӣте, строго се забранява да общуват с жени и още от началото на живота си да се учат на плътски наслади. Основният недостатък на съвременното общество е, че на момчетата и момичетата им е дадена свободата да имат полови отношения още докато ходят на училище. В наши дни повечето деца са вара-сакара – родени от недостойни родители. Заради това из целия свят цари хаос. В основата на човешкото общество трябва да стоят ведическите морални принципи. Това означава, че в началото на живота си младите хора трябва да се подлагат на ограничения и въздържания. Когато пораснат, те трябва да се оженят, да създадат дом и да родят деца. Щом децата пораснат, мъжът трябва да напусне дома си и да се посвети изцяло на стремежа към Ка съзнание. Така той ще постигне най-висшето съвършенство, защото в края на живота си ще се върне вкъщи, при Бога.

Ако човек не се подлага на лишения и въздържания още в ученическите си години, той няма да може да разбере Бога. А без да разбере Ка, не може да постигне съвършенството на живота. Затова, когато децата пораснат, мъжът трябва да остави съпругата си на техните грижи и да напусне семейното огнище, за да развива своето Ка съзнание. Всичко зависи от това, кога той ще постигне духовна зрялост. Цар Прчӣнабархиат, бащата на Прачетсите, напуснал двореца си, без да дочака завръщането на своите синове, които все още се подлагали на аскетични лишения под водата. Веднага щом настъпи подходящият момент, веднага щом мъжът постигне съвършено Ка съзнание, той трябва да напусне дома си дори и да не е успял да изпълни докрай своите задължения. Прчӣнабархиат изчаквал завръщането на синовете си, но веднага щом духовната му интелигентност се пробудила, той последвал наставленията на Нрада и просто оставил на министрите си разпореждания за своите синове. И така, царят напуснал двореца, без да дочака завръщането на синовете си.

За всеки човек е необходимо да се раздели с уютното домашно огнище. Такъв е съветът и на Прахлда Махрджа: хитвтма-пта гхам андха-кӯпам – за да сложи край на материалистичното си съществуване, човек трябва да се раздели с домашния уют, който просто погубва душата (тма-птам). Домът е сравняван с дълбок кладенец, обрасъл с трева. Който падне в него, умира без дори някой да разбере. И така, човек не трябва да се привързва много към семейното съществуване, защото тази привързаност ще му попречи да развие в себе си Ка съзнание.