ТЕКСТ 11
шрутена тапас в ки
вачобхиш читта-вттибхи
буддх в ки нипуа
баленендрия-рдхас
шрутена – на ведическото знание; тапас – на аскетизма; в – или; ким – какъв е смисълът; вачобхи – от думите; читта – от съзнанието; вттибхи – от изпълнението на задълженията; буддх – от разума; в – или; ким – каква е ползата; нипуа – умел; балена – от физическата сила; индрия-рдхас – от силата на сетивата.
Каква е ползата от суровия аскетизъм, от процеса на слушането, от умението да се говори и от способността да се разсъждава, от развития разум, физическата сила и острите сетива, ако човек не отдава предано служене?
От Упаниадите (Муака Упаниад, 3.2.3) научаваме:
ням тм правачанена лабхьо
на медха на бахун шрутена
ям еваиа вуте тена лабхяс
тасяиа тм вивуте танӯ свм
Не е възможно човек да възстанови отношенията си с Върховния Бог просто като изучава ведическите писания. Има много саннсӣ мвдӣ, които изцяло са се отдали на изучаване на Ведите, Веднта сӯтра и Упаниадите, но за жалост истинската същност на знанието остава недостъпна за тях. С други думи, те не могат да разберат Върховната Божествена Личност. Каква е ползата от изучаването на Ведите, ако човек не може да постигне тяхната същност, ако не може да разбере Ка? Богът заявява това в Бхагавад-гӣт (15.15): ведаиш ча сарваир ахам ева ведя – „Целта на всички Веди е да бъда опознат Аз“.
Много религии настойчиво препоръчват на последователите си да се подлагат на лишения и въздържания, но в резултат на тези самоналожени изпитания хората не осъзнават Ка, Върховната Божествена Личност. Следователно от подобен аскетизъм (тапася) няма никаква полза. Човек, който реално е постигнал Върховната Божествена Личност, няма защо да се подлага на суров аскетизъм. Богът може да бъде узнат само чрез предано служене. Затова в девета глава на Бхагавад-гӣт преданото служене е наречено рджа-гухям, царят на най-съкровеното знание. Има и немалко певци на ведически епос, които рецитират произведения като Рмяа, Шрӣмад Бхгаватам, Бхагавад-гӣт и други. Понякога те показват забележителна ерудиция и изкусно боравят със словото. За съжаление обаче, нито един от тях не е предан на Върховния Бог, затова те не могат да разкрият пред слушателите си истинската същност на знанието – Ка. Ще срещнем и десетки изтъкнати писатели и философи, но ако въпреки учеността си те не могат да се приближат до Върховната Божествена Личност, цялото им творчество е безполезна измислица. В материалния свят има хора, надарени с изключителен интелект, които правят най-различни открития, позволяващи да се усъвършенства сетивното наслаждение. Те изучават до най-малки подробности материалните елементи, но въпреки техните дълбоки познания и прецизни научни анализи на материалния космос усилията им са напразни, защото не им помагат да разберат Върховната Божествена Личност.
Що се отнася до сетивата, много животни, в това число и птици, и зверове, имат по-развити сетива от човешките. Лешоядите и ястребите се издигат високо в небето, но ясно могат да различат малкия труп, който лежи на земята. Зрението им е толкова остро, че те могат да открият храната си от много голямо разстояние. Очевидно е, че зрението на тези птици е по-силно развито от зрението на хората, но това ни най-малко не значи, че тяхното съществуване е по-важно от това на човека. Кучетата могат да долавят миризми от далечно разстояние. Много риби разбират за приближаващия се враг по силата на звука. Всички тези примери са описани в Шрӣмад Бхгаватам. Но сетивата са напълно безполезни, ако не ни помагат да постигнем най-висшето съвършенство в живота – да осъзнаем Върховния Бог.