No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 20

апахата-сакалаиамалтманй
авиратам едхита-бхванопахӯта
ниджа-джана-ваша-гатвам тмано 'ян
на сарати чхидравад акара сат хи

апахата – победени; сакала – всички; еаа – желания; амала – неопетнен; тмани – на ума; авиратам – постоянно; едхита – с нарастващо; бхван – чувство; упахӯта – повикан; ниджа-джана – на преданите си; ваша – във властта; гатвам – отивайки; тмана – своите; аян – знаейки; на – никога; сарати – напуска; чхидра-ват – както небето; акара – Върховната Божествена Личност; сатм – на преданите; хи – безспорно.

Тъй като напълно са се пречистили от всички материални желания, преданите се освобождават и от замърсяванията на ума. Така те могат постоянно да мислят за Върховния Бог и да се обръщат към него с прочувствени думи. А Той, като знае, че е подвластен на преданите си, не ги напуска нито за миг, както небето никога не се скрива от нашия поглед.

От предишната строфа ясно личи, че с дейностите си преданите бързо съумяват да удовлетворят Върховната Божествена Личност, Джанрдана. Чистият предан непрекъснато е погълнат от мисли за Върховната Божествена Личност. Шват сва-катх ка. Като мисли постоянно за Ка, той пречиства сърцето си от всички материални желания. Сърцето на живото същество в материалния свят е пълно с материални копнежи. Но когато живото същество се пречисти, то повече не мисли за нищо материално. Човек, който напълно е пречистил ума си, постига съвършенство в мистичната йога, защото тогава постоянно вижда Върховната Божествена Личност в сърцето си (дхянвастхита-тад-гатена манас пашянти я йогина). Когато Върховният Бог се възцари в сърцето на предания, преданият повече не може да бъде докоснат от замърсяващото влияние на материалните гуи на природата. Докато е във властта на материалните гуи, човек се терзае от всевъзможни желания и крои хиляди планове за сетивни наслади, но щом долови присъствието на Върховната Божествена Личност в сърцето си, всичките му материални желания изчезват безвъзвратно. Когато умът е напълно очистен от материални желания, преданият непрекъснато може да мисли за Бога. Така той става напълно зависим от лотосовите нозе на Върховния. В една от молитвите си Чайтаня Махпрабху казва:

айи нанда-тануджа кикара
патита м виаме бхавмбудхау
кпа тава пда-пакаджа-
стхита-дхӯлӣ-сада вичинтая

„Скъпи Боже, аз съм твой вечен слуга, но някак съм се озовал сред океана на материалния свят. Моля те, спаси ме от този океан и ми позволи да стана прашинка в лотосовите Ти нозе“ (Шикака, 5). Подобна молитва отправя и Шрӣла Нароттама дса хкура:

х х прабху нанда-сута, вабхну-сут-юта,
каруа караха еи-бра
нароттама-дса кая, н хелиха рг-пя,
том вине ке чхе мра

„Скъпи Боже, сега Ти си тук заедно с Рдхрӣ, дъщерята на цар Вабхну. Моля и двама ви, бъдете милостиви към мене. Не ме прогонвайте, защото освен вас нямам друго убежище“.

Така Върховният Бог става зависим от предания си. Богът е непобедим, но чистият му предан го побеждава. Върховният обича да се подчинява на своите предани – Ка например изпитвал голямо удоволствие да се оставя на милостта на майка Яшод. Той изпитва истинско наслаждение, когато се чувства зависим от своя предан. Обикновено царят си има шут и понякога шутът го обижда с шегите си, ала това се харесва на царя. Всички почитат Върховния Бог с трепет и благоговение, затова понякога Той позволява на своите предани да му се карат и да го наказват и по такъв начин се забавлява. Така отношенията между Бога и преданите са вечни и неизменни като небето над главите ни.

« Previous Next »