ТЕКСТ 22
шриям анучаратӣ тад-артхинаш ча
двипада-патӣн вибудхш ча ят сва-пӯра
на бхаджати ниджа-бхтя-варга-тантра
катхам амум удвисджет пумн кта-гя
шриям – от богинята на щастието; анучаратӣм – която го следва; тат – нейната; артхина – от тези, които се стремят да спечелят благосклонността; ча – и; двипада-патӣн – от управниците на хората; вибудхн – от полубоговете; ча – също; ят – защото; сва-пӯра – цялостен сам по себе си; на – никога; бхаджати – се интересува; ниджа – от своите; бхтя-варга – предани; тантра – зависим; катхам – как; амум – него; удвисджет – може да изостави; пумн – човек; кта-гя – благодарен.
Въпреки че е цялостен сам по себе си и не зависи от никого, Върховният Бог се поставя в зависимост от своите предани. Той не иска и да знае за богинята на щастието, нито за царете и полубоговете, търсещи нейната благосклонност. Възможно ли е човек, който изпитва истинска благодарност, да не се прекланя пред Върховната Божествената Личност?
Всички материалисти, включително великите царе и полубоговете от рая, благоговеят пред Лакмӣ, богинята на щастието. Лакмӣ обаче неотклонно следва Върховния Бог, макар че Той не се нуждае от служенето ѝ. В Брахма сахит се казва, че Богът е почитан от стотици хиляди богини на щастието, но не се нуждае от служенето на нито една от тях, защото чрез духовната си енергия, енергията на удоволствието, може да създаде милиони богини на щастието, стига да пожелае. И същият този Върховен Бог по безпричинната си милост става зависим от своите предани. Кой може да си представи невероятното щастие на предания, който е удостоен с такава милост от Бога? Има ли неблагодарник, който би отказал да почита Бога и да му отдава предано служене? Напротив, преданият нито за миг не забравя колко е задължен на Върховната Божествена Личност. Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура казва, че и Върховният Бог, и преданите му са раса-гя, изпълнени с трансцендентални чувства и настроения. Човек никога не бива да смята взаимната привързаност на Бога и неговия предан за материална. Тя съществува вечно и е трансцендентална реалност. Има осем вида трансцендентален екстаз (бхва, анубхва, стхйи-бхва и пр.); те са описани по-подробно в Нектарът на предаността. Хората, които не познават истинското положение на живото същество и на Ка, Върховната Личност, смятат, че взаимното влечение между Бога и преданите е предизвикано от материалната енергия. В действителност обаче тази привързаност е естествена и за Върховния Бог, и за предания му; тя не може да бъде считана за материална.