ТЕКСТ 28
им ту кауравиопаварит
катт нишамджита-вда-сат-катхм
правддха-бхво 'шру-калкуло мунер
дадхра мӯрдхн чараа хд харе
имм – всичко това; ту – тогава; каурави – от Маитрея; упаваритм – описано; катт – Видура; нишамя – след като чу; аджита-вда – възхвала на Върховния Бог; сат-катхм – трансцендентално послание; правддха – усили; бхва – екстаз; ашру – сълзи; кал – капчици; кула – преизпълнен; муне – на великия мъдрец; дадхра – улови; мӯрдхн – с главата; чараам – лотосовите нозе; хд – със сърцето; харе – на Върховната Божествена Личност.
Скъпи царю, когато чу от великия мъдрец Маитрея трансценденталните разкази за Върховния Бог и за преданите му, Видура се преизпълни с духовен екстаз. Със сълзи на очи той тутакси падна в лотосовите нозе на своя гуру, духовния си учител, и скъта Върховната Божествена Личност дълбоко в сърцето си.
Това са признаците на общуването с велик предан. Когато получава наставления от освободена душа, преданият изпитва такова трансцендентално блаженство, че изпада в екстаз. В този смисъл Прахлда Махрджа казва:
наи матис твад урукрамгхри
спатй анартхпагамо яд-артха
махӣяс пда-раджо-'бхиека
никичанн на вӣта ват
(Шрӣмад Бхгаватам, 7.5.32)
Човек не може да постигне съвършенство в преданото служене на Бога, докато не докосне лотосовите нозе на велик предан. Този, който няма нищо общо с материалния свят, се нарича никичана. За да постигне себепознание и да се върне вкъщи, обратно при Бога, човек трябва да се предаде на истински духовен учител и да посипе главата си с прах от лотосовите му нозе. Само тогава той ще напредва по пътя на трансценденталното познание. Видура общувал с Маитрея именно по такъв начин и затова постигнал желания резултат.