ТЕКСТ 6
яд диа бхагават
шивендхокаджена ча
тад гхеу прасактн
пряша капита прабхо
ят – каквото; диам – беше наредено; бхагават – от възвишените личности; шивена – Шива; адхокаджена – от Бог Виу; ча – също; тат – това; гхеу – към семейните дела; прасактнм – от нас, които сме твърде привързани; пряша – почти; капитам – забравено; прабхо – о, господарю.
Господарю наш, признаваме, че заради силната си привързаност към семейното съществуване почти напълно забравихме наставленията, които получихме от Шива и Бог Виу.
Семейният живот е един вид компромис за тези, които се стремят към сетивни наслади. Човек трябва да знае, че сетивното наслаждение в действителност не е нужно, затова той трябва да си го позволява само в такава степен, в каквато е необходимо, за да преживее. В Шрӣмад Бхгаватам (1.2.10) се утвърждава: кмася нендрия-прӣти. Човек трябва да стане госвмӣ и да владее своите сетива. Не бива да използваме сетивата си, за да си доставяме удоволствие, а трябва да ги задоволяваме само дотолкова, че да поддържаме съществуването си. Във връзка с това Шрӣла Рӯпа Госвмӣ дава следната препоръка: ансактася виан ятхрхам упаюджата. Човек не трябва да се привързва към обектите на сетивата. Той трябва да си позволява само толкова сетивно наслаждение, колкото е необходимо, защото в противен случай се привързва към семейния живот, а това значи робство. Прачетсите признали, че допуснали грешка, като останали толкова дълго време семейни.