No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 2

круддха судаауха-пуа са дхӯр-джаир
джа таид-вахни-саогра-рочишам
утктя рудра сахасоттхито хасан
гамбхӣра-ндо висасарджа т бхуви

круддха – страшно гневен; су-даа-оха-пуа – прехапвайки устни; са – той (Шива); дхӯ-джаи – с кичур коси на главата си; джам – един косъм; таит – на мълнията; вахни – на огъня; са – пламъка; угра – ужасен; рочишам – сияещ; утктя – отскубвайки; рудра – Шива; сахас – изведнъж; уттхита – се изправи; хасан – смеейки се; гамбхӣра – дълбок; нда – звук; висасарджа – хвърли; тм – този (косъм); бхуви – на земята.

Разярен, Шива прехапа устни и в миг отскубна от главата си кичур коса, който засия като мълния или като език на пламък, после скочи и с безумен кикот го хвърли на земята.

« Previous Next »