No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 32

са йоджана-шатотседха
пдона-виапята
паряк-ктчала-ччхйо
нирнӣас тпа-варджита

са – това баняново дърво; йоджана-шата – сто йоджани (хиляда и триста километра); утседха – на височина; пда-ӯна – с една четвърт по-малко (хиляда километра); виапа – от клоните; ята – разпрострели се; паряк – наоколо; кта – правеха; ачала – постоянна; чхя – сянка; нирнӣа – без птичи гнезда; тпа-варджита – без жега.

Това дърво бе високо хиляда и триста километра, а клоните му се разпростираха почти на хиляда километра наоколо. То хвърляше гъста сянка, която поддържаше вечна прохлада, ала въпреки това в короната му не се чуваха птичи гласове.

Обикновено по всяко дърво има птичи гнезда и вечер, когато се връщат в гнездата си, птиците вдигат голяма врява. Но по баняновото дърво, описано в тази строфа, нямало гнезда, затова наоколо царяла безметежна, умиротворяваща тишина. Нито звуци, ни жега нарушавали покоя на това място и то било много подходящо за медитация.

« Previous Next »