ТЕКСТ 39
та брахма-нирва-самдхим шрита
вюпшрита гириша йога-какм
са-лока-пл мунайо манӯнм
дя ману прджалая праему
там – него (Шива); брахма-нирва – в брахмнанда; самдхим – в транс; шритам – потънал; вюпшритам – облегнат на; гиришам – Шива; йога-какм – с ляво коляно, покрито от здраво пристегнат плат; са-лока-пл – заедно с полубоговете (предвождани от Индра); муная – мъдреците; манӯнм – сред всички мислители; дям – главният; манум – мислител; прджалая – с допрени длани; праему – дълбоко се поклониха в израз на почит.
Молитвено допрели длани, всички мъдреци и полубогове, предвождани лично от Индра, в израз на почит отдадоха най-дълбоките си поклони на Шива, главния сред мъдреците, който бе облечен в шафранени дрехи и седеше потънал в дълбок транс.
В тази строфа особено внимание заслужава думата брахмнанда. Смисълът на думата брахмнанда, или брахма-нирва, е обяснен от Прахлда Махрджа. Човек се намира в брахмнанда, когато е погълнат от мисли за адхокаджа, Върховния Бог, който е недостъпен за сетивното възприятие на материалистите.
Битието, името, формата, качествата и забавленията на Върховната Божествена Личност са непостижими, защото Върховният Бог е трансцендентален и не се вмества в тесните рамки на материалните концепции. Тъй като не са в състояние да си представят или да разберат Върховната Божествена Личност, материалистите смятат, че Богът е мъртъв, ала на практика Той винаги съществува в своята сач-чид-нада-виграха, във вечната си форма. Постоянната медитация върху формата на Бога се нарича самдхи, т.е. екстаз или транс. Думата самдхи по-специално значи „съсредоточеност на вниманието“, следователно този, който постоянно медитира върху Божествената Личност, е в постоянен транс и винаги се наслаждава на брахма-нирва, или брахмнанда. Шива се намирал точно в такова състояние, затова тук се казва, че бил потънал в брахмнанда.
Друга дума, на която трябва да обърнем внимание, е думата йога-какм. Йога-какм е медитативна поза, при която лявото бедро е покрито от здраво пристегнатата шафранена дреха. Важни са и думите манӯнм дям, с които се назовава човекът философ, т.е. мислителят, мъдрецът. Такъв човек се нарича ману. В тази строфа се казва, че Шива е главният сред всички мислители. Това, разбира се, не означава, че Шива се занимава с безплодно умозрително философстване; както се каза в предишните стихове, той постоянно мисли как да помогне на демоните да се измъкнат от плена на жалкото си съществуване. Казва се, че по времето на Бог Чайтаня Садшива се въплътил в образа на Адвайта Прабху, чиято главна тревога била, как да издигне падналите души до преданото служене за Бог Ка. Виждайки, че хората са погълнати от безсмислени дейности, които ги приковават към материалното съществуване, Шива в облика си на Адвайта призовавал Върховния Бог да се появи като Бог Чайтаня и да дойде на Земята, за да спаси тези заблудени души. Всъщност Бог Чайтаня се появил в отговор на молбата на Адвайта. Със същата цел Шива е основал своя сампрадя, известна под името Рудра-сампрадя. Той винаги мисли за освобождението на падналите души, както виждаме от живота на Адвайта Прабху.