No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 4

тад каря вибху прха
теджӣяси ктгаси
кемя татра с бхӯн
на прйеа бубхӯатм

тат – събитията, за които разказаха полубоговете и другите; каря – след като чу; вибху – Брахм; прха – отговори; теджӣяси – велика личност; кта-гаси – е била оскърбена; кемя – за вашето щастие; татра – по този начин; с – това; бхӯт на – няма да ви донесе; прйеа – обикновено; бубхӯатм – желание за живот.

След като изслуша полубоговете и другите, които бяха присъствали на жертвоприношението, Брахм отвърна: Нито една жертвена церемония няма да ви донесе щастие, ако в същото време хулите някоя велика личност и оскърбявате лотосовите ѝ нозе. Не е такъв пътят към щастието.

Брахм обяснил на полубоговете, че Дака е бил лишен от възможността да се наслаждава на плодовете от своите жертвоприношения, защото оскърбил велик предан като Шива. И това, че е загинал в сражението, е благоприятно за него, тъй като ако беше останал жив, отново и отново щеше да оскърбява лотосовите нозе на великите личности. Според законите на Ману убиецът, за негово собствено добро, трябва да бъде наказан, защото ако бъде оставен жив, може да извърши и други убийства и в бъдещите си животи ще трябва тежко да плаща за тях. Затова дълг на царя е да наказва убийците. Когато по милостта на Бога убиват престъпниците, това е за тяхно собствено благо. С други думи, Брахм обяснил на полубоговете, че смъртта на Дака е била за негово собствено добро.

« Previous Next »