No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 41

татхпаре сиддха-га махарибхир
йе ваи самантд ану нӣлалохитам
намаскта прха шашка-шекхара
кта-прама прахасанн ивтмабхӯ

татх – така; апаре – останалите; сиддха-га – сиддхите; мах-ибхи – заедно с великите мъдреци; йе – които; ваи – всъщност; самантт – от всички страни; ану – след; нӣлалохитам – Шива; намаскта – отдавайки почит; прха – каза; шашка-шекхарам – на Шива; кта-прамам – след като се поклони; прахасан – с усмивка; ива – като; тмабхӯ – Брахм.

Нрада и другите мъдреци, които бяха насядали около Шива, също изразиха уважението си към Брахм, като почтително му се поклониха. Когато прие тези почести, Брахм с усмивка се обърна към Шива.

Брахм се усмихвал, защото знаел, че колкото е лесно да спечелиш Шива, толкова е лесно и да го разгневиш. Той се боял, че след като Шива е загубил съпругата си и е бил оскърбен от Дака, все още може да е ядосан. И за да прикрие страха си, Брахм се усмихнал и се обърнал към него със следните думи.

« Previous Next »