No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 10

тад вадхваджа-двеа-
калилтм праджпати
шиввалокд абхавач
чхарад-дхрада ивмала

тад – тогава; ва-дхваджа – Шива, който язди бик; двеа – завист; калила-тм – нечисто сърце; праджпати – цар Дака; шива – Шива; авалокт – като го видя; абхават – стана; шарат – през есента; храда – езеро; ива – също като; амала – избистрено.

И тогава, щом Дака видя Шива, който язди бик, сърцето му, осквернено от завист към него, тозчас се пречисти, както есенните дъждове избистрят езерата.

Тази строфа обяснява защо Шива е наричан „милостив, благодатен“. Ако някой погледне Шива с любов и уважение, сърцето му в същия миг се пречиства. Сърцето на цар Дака било осквернено от завист към Шива, но щом погледнал Шива с малко любов и преданост, Дака мигом се пречистил. През дъждовния сезон водоемите стават мътни и кални, но когато започнат да валят есенните дъждове, те се избистрят. Сърцето на Дака също било замърсено, защото той клеветял Шива, за което и бил сурово наказан, но сега, когато се върнал в съзнание, той погледнал към Шива с почит и благоговение и веднага се пречистил от замърсяванията.

« Previous Next »