No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 2

махдева увча
нгха праджеша блн
варайе ннучинтайе
дева-мбхибхӯтн
даас татра дхто ма

махдева – Шива; увча – каза; на – не; агхам – оскърбление; прадж-ӣша – о, господарю на сътворените същества; блнм – на децата; варайе – отнасям се; на – не; анучинтайе – считам; дева-м – външната енергия на Бога; абхибхӯтнм – на подведените от нея; даа – пръчка; татра – там; дхта – използвана; ма – от мен.

Шива каза: Уважаеми татко, аз не се чувствам засегнат от оскърблението, което ми нанесоха полубоговете. Те се държат като неразумни деца, затова аз не мога да приема обидата им сериозно. Наказах ги само за да ги поправя.

Съществуват два вида наказание – наказанието, което победителят налага на врага си, и наказанието, което бащата налага на своя син. Между тях двете има огромна разлика. Шива е ваиава, велик предан, затова той е постоянно удовлетворен и носи името шутоа. Ето защо той не се разгневил и не започнал да смята всички за свои врагове. Шива не изпитва враждебни чувства към никое живо създание, напротив, той желае доброто на всички. И ако понякога наказва някого, той прави това като баща, който наказва сина си. Шива наистина е като баща – той никога не приема навътре обидите, които живите същества понякога му нанасят, особено ако тези живи същества са полубогове.

« Previous Next »