No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 22

там упгатам лакя
сарве сура-гадая
праему сахасоттхя
брахмендра-тряка-няк

там – него; упгатам – дошлия; лакя – виждайки; сарве – всички; сура-гаа-дая – полубоговете и останалите; праему – почитания; сахас – веднага; уттхя – след като се надигнаха; брахма – Брахм; индра – Индра; три-ака – Шива (който има три очи); няк – начело с.

Щом видяха Бог Виу, всички полубогове – Брахм, Шива, гандхарвите и останалите – мигом паднаха на земята в знак на дълбока почит и благоговение.

Както става ясно от тази строфа, Бог Виу е Върховният Бог дори за Шива и Брахм, да не говорим за полубоговете, гандхарвите и обикновените живи същества. В една молитва се казва: я брахм варуендра-рудра-марут – всички полубогове обожават Бог Виу. И още: дхнвастхита-тад-гатена манас пашянти я йогина – йогӣте съсредоточават ума си върху образа на Бог Виу. И така, не само полубоговете и гандхарвите, но дори Шива и Брахм обожават Бог Виу. Тад вио парама пада сад пашянти сӯрая – следователно Виу е Върховната Божествена Личност. Въпреки че преди това в молитвите си Брахм бе нарекъл Шива „Върховен“, сега, когато се появил Бог Виу, Шива също се проснал на земята, за да изрази дълбоката си почит пред него.

« Previous Next »