ТЕКСТ 24

Върховният Бог, Божествената Личност, е безграничен и никой не е в състояние да обозре всичките му удивителни качества, дори и такъв велик полубог като Брахм. Казва се, че Ананта, който е непосредствена инкарнация на Бога, с безбройните си усти от незапомнени времена се опитва да разкаже за неговото величие, но никога не може да свърши, защото достойнствата на Бога нямат край. Обикновеното живо същество не е в състояние да разбере и да възслави безкрайната Божествена Личност, но то може да се помоли на Бога и да му служи според възможностите си. И благодарение на желанието му за служене тези негови възможности ще нарастват. Думите севонмукхе хи джихвдау означават, че служенето за Бога започва от езика. Под това се разбира, че човек трябва да повтаря святите имена. Като започнем да повтаряме мантрата Харе Ка, ние започваме да служим на Бога. Другата функция на езика е да усеща вкусове, т.е. да приема прасд от Бога. Човек трябва да започне да служи на Безграничния с езика си, като усвои до съвършенство повтарянето на имената му и почита неговия прасд. Този, който се храни с прасд от Бога, е в състояние да владее всичките си сетива. Езикът е считан за най-необузданото сетиво, защото постоянно иска да се наслаждава на вкуса на нездравословни храни и по този начин обрича живото същество на затворничество в обусловеното материално съществуване. Странствайки из различните форми на живот, живото същество е принудено да яде какви ли не противни неща, които не могат да бъдат дори описани. Ето защо, за да овладеем другите си сетива, първо трябва да накараме езика да повтаря святите имена и да яде прасд от Бога. Повтарянето на святите имена е лекарството, а прасдът – лечебната диета. Като следва този процес, човек започва да служи на Бога и колкото повече му служи, толкова повече Богът се открива пред него. И тъй като величието на Бога е безгранично, служенето за Бога не знае предел.