ТЕКСТ 30
бхгур увча
ян мя гаханапахттма-бодх
брахмдаяс тану-бхтас тамаси свапанта
нтман-шрита тава видантй адхунпи таттва
со 'я прасӣдату бхавн прааттма-бандху
бхгу увча – Шрӣ Бхгу каза; ят – което; мя – от заблуждаващата енергия; гахана – непреодолима; апахта – откраднато; тма-бодх – знание за изначалното положение; брахма-дая – Брахм и т.н.; тану-бхта – въплътени живи същества; тамаси – в мрака на заблудата; свапанта – лежащи; на – не; тман – в живото същество; шритам – намиращ се; тава – твой; виданти – разбират; адхун – сега; апи – със сигурност; таттвам – абсолютно положение; са – Ти; аям – това; прасӣдату – бъди милостив; бхавн – Ти, Господи; праата-тма – отдадена душа; бандху – приятел.
Шрӣ Бхгу каза: О, Господи, всички живи създания, като се започне от най-висшето, Брахм, и се стигне до обикновената мравка, са под влиянието на непреодолимата илюзорна енергия и затова не познават истинската си природа. Всички се отъждествяват с тялото си и тънат в мрака на заблуждението. Всъщност те не са способни да разберат, че в образа си на Свръхдушата Ти си във всяко живо същество и си абсолютен. Ти си вечният приятел и закрилник на всички отдадени на тебе души, затова Те моля, смили се над мене и ми прости всички оскърбления!
Бхгу Муни съзнавал, че всички, в това число дори Брахм и Шива, са се държали недостойно по време на жертвоприношението, устроено от Дака. Като споменал наред с другите и самия Брахм, който е най-главното живо същество в материалния свят, Бхгу искал да подчертае, че всички, дори Брахм и Шива, се отъждествяват с тялото си и са под въздействието на материалната енергия – всички с изключение на Виу. Така смятал Бхгу Муни. Този, който се отъждествява с тялото си, много трудно може да разбере Свръхдушата или Върховната Божествена Личност. Бхгу съзнавал, че не стои по-високо от Брахм, затова причислявал и себе си към оскърбителите. Невежите същества, обусловените души, нямат друг избор, освен да се примирят с несигурното си положение под властта на материалната природа. Единственото спасение за тях е да се отдадат на Виу и непрекъснато да го молят за прошка. В стремежа си към освобождение човек трябва да се уповава само на безпричинната милост на Бога и да не разчита на собствените си сили. Такова е съвършеното положение на предания, осъзнал Ка. Богът е приятел на всички, но проявява особена загриженост към тези души, които са му се отдали. Следователно най-простото разрешение на всички проблеми в обусловеното съществуване е във всички обстоятелства да се уповаваме на Бога. Тогава Той ще ни даде пълното си покровителство и ще ни запази от материалните замърсявания.