ТЕКСТ 42
дев ӯчу
пур калппйе сва-ктам ударӣ-ктя викта
твам евдяс тасмин салила урагендрдхишаяне
пумн шее сиддхаир хди вимитдхтма-падави
са евдкор я патхи чараси бхтн аваси на
дев – полубоговете; ӯчу – казаха; пур – преди; калпа-апйе – по време на унищожението на калпата; сва-ктам – самосъздаден; ударӣ-ктя – влизайки в корема Ти; виктам – резултат; твам – Ти; ева – със сигурност; дя – изначален; тасмин – в тези; салиле – води; урага-индра – върху Шеа; адхишаяне – върху ложето; пумн – личност; шее – почивайки; сиддхаи – от освободени души (такива като Санака и др.); хди – в сърцето; вимита – медитираха върху; адхтма-падави – пътят на философските размишления; са – Той; ева – със сигурност; адя – сега; ако – пред двете очи; я – който; патхи – на пътя; чараси – се движиш; бхтн – слуги; аваси – закриляй; на – нас.
Полубоговете казаха: О, Господи, много отдавна, по време на унищожението на тази вселена, Ти прибра в себе си всички енергии на материалното мироздание. През това време обитателите на висшите планети, включително такива освободени души като Санака, медитираха върху тебе, вглъбени във философски размишления. Следователно Ти си изначалната личност и този, който почива във водите на унищожението, легнал върху змията Шеа. А сега Ти си дошъл при нас, твоите слуги. Молим те, защитавай ни от всички опасности.
Унищожението, за което се говори в тази строфа, е частичното унищожение на вселената, при което се разрушават само низшите планети. То настъпва, когато Брахм заспи. Потопът по време на това унищожение не стига до висшите планетни системи, такива като Махарлока, Джаналока и Таполока. В тази строфа се казва, че Богът е истинският творец на вселената, защото всички енергии, чрез които бива създаван материалният свят, се проявяват от неговото тяло, а след унищожението потъват обратно в корема му.
Друг важен момент в тази строфа са думите на полубоговете: „Ние сме твои слуги (бхтн). Защитавай ни от всички опасности“. Полубоговете не са независими, те зависят от покровителството на Виу. Затова Бхагавад-гӣт осъжда обожаването на полубоговете като безсмислено. В нея ясно се казва, че само хората, които са лишени от разум, се стремят да спечелят милостта на полубоговете. Ако човек има материални желания, той може да се обърне към Виу, вместо към полубоговете. Тези, които обожават полубогове, не се отличават с голям разум. Още повече че самите полубогове казват: „Ние сме твои вечни слуги“. Ето защо слугите на Бога, т.е. преданите на Бога, са безразлични към плодоносните дейности, към ягите, предписвани от Ведите, и към умозрителното философстване. Те просто служат на Върховната Божествена Личност искрено, с любов и вяра, и тъй като вършат всичко с любов, Богът им дава личната си закрила. В Бхагавад-гӣт Бог Ка казва: „Просто ми се отдай и Аз ще те защитя от всички последици на греховете ти“. Материалният свят е устроен така, че волно или неволно човек върши грехове и докато не посвети живота си на Виу, е принуден да страда заради последиците от тях. Но този, който се е отдал на Бога и му е посветил целия си живот, се намира под личната закрила на Бога. Той не се бои от възмездие за миналите си грехове и не изпитва никакво желание – нито съзнателно, нито неосъзнато – да извършва нови греховни постъпки.