ТЕКСТ 28
викалпе видямне 'пи
на хй асантоа-хетава
пусо мохам те бхинн
ял локе ниджа-кармабхи
викалпе – редуване; видямне апи – въпреки че съществува; на – не; хи – със сигурност; асантоа – неудовлетворение; хетава – причини; пуса – на хората; мохам те – без да се заблуждават; бхинн – отделен; ят локе – в този свят; ниджа-кармабхи – от собствените си дела.
Скъпи Дхрува, дори ако смяташ, че е била засегната твоята чест, това не е причина да се чувстваш потиснат. Подобно неудовлетворение е изява на заблуждаващата енергия. Всяко същество е подвластно на миналите си дейности и затова среща най-различни наслаждения и страдания в своя живот.
Във Ведите се казва, че живото същество никога не се замърсява от контакта с материята. Този контакт не оказва никакво влияние върху него. В точно съответствие с предишните си дела то се въплъщава в различни видове материални тела. Ала който е осъзнал, че е жива душа и няма нищо общо нито със страданията, нито с удоволствията, е постигнал освобождение. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣт (18.54): брахма-бхӯта прасаннтм – когато човек се намира на трансцендентално равнище, той няма за какво да скърби и да копнее. Нрада и искал да внуши на Дхрува Махрджа, че той е още малко дете и не би трябвало да приема толкова навътре обидите и похвалите. А ако е толкова зрял, че да разбира кое е унижение и кое – почест, тогава би трябвало да приложи това знание на практика. В такъв случай той би трябвало да разбира, че и славата, и позорът са предопределени от миналите му дейности и затова, независимо от обстоятелствата, не бива нито да се радва, нито да скърби.