ТЕКСТ 33
яся яд даива-вихита
са тена сукха-дукхайо
тмна тоаян дехӣ
тамаса прам ччхати
яся – всеки; ят – това, което; даива – от провидението; вихитам – предопределено; са – този човек; тена – по такъв начин; сукха-дукхайо – щастие или нещастие; тмнам – вътре в себе си; тоаян – удовлетворен; дехӣ – въплътената душа; тамаса – на невежеството; прам – от другата страна; ччхати – достига.
Човек трябва да се стреми да се чувства вътрешно удовлетворен сред всички обстоятелства, които му изпраща върховната воля – и в щастие, и в нещастие. Този, който развие такова търпение, много лесно преодолява мрака на невежеството.
Материалното съществуване се състои от благочестиви и от неблагочестиви дейности, които неизбежно водят след себе си съответни последици. С каквито и дейности извън преданото служене да се занимава човек, те ще му носят или материално щастие, или материално страдание. Когато ни спохожда материално щастие и се наслаждаваме на живота, тогава изчерпваме резултатите на благочестивите си деяния. А когато ни сполитат страдания, изчерпваме последиците от греховните си постъпки. Ако искаме да се измъкнем от оковите на невежеството, тогава вместо да се привързваме към мимолетното щастие и нещастие, резултат от благочестивите и греховните ни дела, трябва да приемаме всички обстоятелства, в които ни поставя върховната воля на Бога. Ако просто се отдадем на Върховната Божествена Личност, ще се освободим от клопката на материалното съществуване.