No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 36

атхпи ме 'винӣтася
кттра гхорам упеюа
суруч дурвачо-баир
на бхинне шраяте хди

атха апи – затова; ме – мой; авинӣтася – непокорен; кттрам – духът на катрия; гхорам – невъздържан; упеюа – постигнал; суруч – на царица Суручи; дурвача – злите думи; баи – от стрелите; на – не; бхинне – пронизано; шраяте – остават; хди – в сърцето.

О, господарю, аз съм толкова дързък, че посмях да отхвърля съвета ти, ала вината не е моя. Причината е в това, че съм се родил в семейство на катрии. Жестоките думи на мащехата ми, царица Суручи, пронизаха моето сърце и то остава глухо за ценните ти съвети.

Сърцето на човека е като глинен съд, който, веднъж счупен, повече никога не може да бъде възстановен – това искал да каже Дхрува Махрджа на Нрада Муни. Той признал, че в сърцето си, пронизано от жестоките думи на царица Суручи, чувства такава болка, та всичко друго освен желанието да отмъсти за обидата е загубило смисъл за него. Мащехата на Дхрува Махрджа рекла, че тъй като се е родил от утробата на Сунӣти, пренебрегнатата жена на Махрджа Уттнапда, той не е достоен да седи на трона или в скута на своя баща. С други думи, според нея той не можел да наследи царския престол. Затова Дхрува Махрджа си поставил заветната цел да стане цар на планета, която да е по-голяма и по-прекрасна дори от планетата на самия Брахм, най-великия сред полубоговете.

Дхрува Махрджа загатвал на великия мъдрец Нрада, че по дух хората се делят на четири групи, или касти: брхмаи, катрии, вайши и шӯдри. Духът на представителите на дадена каста коренно се различава от този на другите касти. Философският поглед към света, изложен от Нрада, подхождал на природата на един брхмаа, но не и на един катрия. Дхрува чистосърдечно признал, че не притежава смирението, с което се отличават брхмаите, и затова не може да следва поуките на Нрада Муни.

От думите на Дхрува Махрджа става ясно, че ако едно дете не бъде възпитано според природните си наклонности, то няма да може да развие естествено заложения у него дух. Дълг на духовния учител, както и на преподавателя е да изучава психологията на всеки от учениците си и да възпитава у тях качества и способности, съответстващи на природата им. Дхрува Махрджа, който вече бил възпитан като катрия, не можел да приеме жизнена философия, предназначена за брхмаи. В Америка имах възможност да видя на практика несъвместимостта между темперамента на катриите и този на брхмаите.

Американските младежи, които цял живот са били възпитавани като шӯдри, са напълно неспособни да се сражават. И когато ги призоват в армията, те отказват да се явят, защото не притежават духа на катрии. Това, разбира се, предизвиква силно обществено недоволство. Фактът, че тези момчета не притежават темперамент на катрии, не означава, че у тях са били възпитавани брамински качества. Нищо подобно. Те са възпитани като шӯдри и когато се разочароват от всичко, стават хипита. Но щом се присъединят към движението за Ка съзнание, чието начало поставихме в Америка, те получават възпитание, чрез което развиват брамински качества, въпреки че дотогава са заемали положението на най-низши шӯдри.

С други думи, всеки човек може да придобие качествата на брхмаа, защото движението за Ка съзнание е достъпно за всекиго. Това е най-голямата нужда на съвременното общество, защото днес всъщност няма нито брхмаи, нито катрии, а само оскъден брой вайши сред огромна маса от шӯдри. Делението на обществото на брхмаи, катрии, вайши и шӯдри е логично и научнообосновано. В обществения организъм брхмаите са считани за глава, катриите – за ръце, вайшите – за корем, а шӯдрите – за крака. В днешно време общественият организъм има крака и корем, но няма ръце и глава, затова в обществото цари хаос. За да може човечеството да се издигне до най-висшето равнище на духовно съзнание, е необходимо да бъде възродена браминската култура с нейните ценности и идеали.

« Previous Next »