ТЕКСТ 45
прасдбхимукха шашват
прасанна-ваданекаам
сунса субхрува чру-
капола сура-сундарам
прасда-абхимукхам – винаги готов да дари с безпричинната си милост; шашват – винаги; прасанна – доставящ удоволствие; вадана – уста; ӣкаам – поглед; су-нсам – правилен нос; су-бхрувам – изписани вежди; чру – красив; каполам – чело; сура – полубоговете; сундарам – прекрасен.
(Тук се описва образът на Върховния.) Лицето на Бога е прекрасно, ведро и усмихнато всеки миг. Преданите, които го съзерцават, никога не виждат по него да е изписано недоволство; Богът винаги е готов да ги дари с благословиите си. Неговите очи, изящните му вежди, правилният му нос и високото му чело са извор на красота. Той е по-красив от всички полубогове, взети заедно.
Тази строфа ясно посочва, че човек трябва да медитира върху образа на Бога. Медитацията върху нещо безличностно е измислица от наши дни. Нито едно ведическо писание не съветва човека да медитира върху нещо безличностно. Когато в Бхагавад-гӣт Ка препоръчва медитацията, Той използва определението мат-пара – „свързана с мен“. Всяка от формите на Виу произлиза от Ка, защото Ка е изначалната форма на Виу. Някои хора правят опити да медитират върху безличностния Брахман, за когото в Бхагавад-гӣт се казва, че е авякта – „непроявен“ или „безличностен“. Но самият Бог отбелязва, че тези, които са привързани към безличностния аспект на Бога, тръгват по неимоверно труден път, защото никой не е в състояние да се съсредоточи върху нещо безличностно. Човек трябва да концентрира ума си върху формата на Бога, описана тук във връзка с медитацията на Дхрува Махрджа. Както ще стане ясно от разказа по-нататък, Дхрува Махрджа постигнал съвършенство в този вид медитация и това увенчало с успех заниманията му с йога.