No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 47

шрӣватска гхана-шма
пуруа вана-млинам
шакха-чакра-гад-падмаир
абхивякта-чатурбхуджам

шрӣватса-акам – знакът Шрӣватса на гърдите на Бога; гхана-шмам – наситено син; пуруам – Върховната Личност; вана-млинам – с гирлянд от цветя; шакха – раковина; чакра – диск; гад – боздуган; падмаи – лотосов цвят; абхивякта – проявен; чату-бхуджам – четирирък.

Богът носи на гърдите си знака Шрӣватса, който е мястото, където почива богинята на щастието, а цветът на тялото му е наситено син. Богът е личност, Той е украсен с гирлянд от цветя и винаги е проявен в своята четириръка форма, чиито ръце държат (като се започне от долната лява ръка) раковина, диск, боздуган и лотосов цвят.

В тази строфа особено важна е думата пуруам. Богът не въплъщава женското начало. Той винаги има мъжка форма (пуруа). Следователно имперсоналистите, които си представят Бога в облика на жена, допускат съществена грешка. Ако е необходимо, Богът се появява в образа на жена, но неговата вечна форма е на пуруа, защото изначално Той е от мъжки пол. Женският аспект на Бога се проявява в богините на щастието – Лакмӣ, Рдхрӣ, Сӣт и т.н. Всички те са слугини на Върховния; те не са самият Бог, както си въобразяват имперсоналистите. Бог Ка в аспекта си на Нряа винаги е с четири ръце. Когато на бойното поле Курукетра Арджуна пожелал да види вселенската форма на Бога, Ка му показал формата си на четириръкия Нряа. Някои предани смятат, че Ка е въплъщение на Нряа, но школата Бхгавата утвърждава, че Нряа е проявление на Ка.

« Previous Next »