ТЕКСТ 54

Мантрата о намо бхагавате всудевя е известна като двдашкара-мантра. Тя започва с праава, или окра, и се повтаря от ваиавите, преданите на Бога. Една от ведическите забрани гласи, че човек, който не е брхмаа, не може да произнася мантрата праава. Дхрува Махрджа бил роден катрия. Още в самото начало той признал пред Нрада Муни, че не е в състояние да последва съвета му и да стане себеотречен и вътрешно уравновесен, защото е катрия, а посочените добродетели са присъщи на брхмаите. Но независимо от факта, че Дхрува бил катрия, а не брхмаа, Нрада му позволил да произнася праава окра. Това е много важен момент. Кастовите брхмаи в Индия остро се противопоставят, когато членове на други касти повтарят праава. Но дадената строфа е красноречиво доказателство, че ако човек повтаря ваиавска мантра или обожава мӯртите, следвайки традициите на ваиавите, той има правото да повтаря праава. В Бхагавад-гӣт Богът лично заявява, че всеки, дори човекът от най-ниско потекло, може да постигне най-висшето съвършенство и да се върне обратно вкъщи, при него, стига да го обожава по правилен начин.

Както посочва Нрада Муни, човек трябва да получи мантрата от авторитетен духовен учител в ученическата последователност, като я чуе от него с дясното си ухо – такъв е предписаният процес. Човек не само трябва да повтаря мантрата, но пред себе си трябва да има и мӯрти – осезаема форма на Бога, форма, изградена от материални елементи. Разбира се, когато Богът се въплъти в тази форма, тя престава да бъде материална. Така например, ако нажежим в огън желязна пръчка, тя престава да бъде желязо, тя става огън. По същия начин, когато изобразим или изваяме Бога, използвайки дърво, камък, скъпоценности или боя, или дори като създадем мислено изображение, това е истинска, духовна, трансцендентална форма на Бога. След като получи мантра от истински духовен учител като Нрада Муни или негов представител в системата на ученическата последователност, човек трябва да започне да я повтаря. Освен това той трябва да предлага на изображенията на Бога ястия и храни, достъпни в тази част от света в дадения момент и отговарящи на възможностите му.

Този метод на обожание – повтарянето на мантри и инсталирането на форми на Бога – не е статичен и стереотипен. В него могат да настъпват промени в зависимост от мястото, където се извършва обожанието. В дадената строфа ясно е казано, че човек трябва да се съобразява с времето, с мястото и с наличните условия. Движението за Ка съзнание, което започнахме, се разпространява из целия свят и ние инсталираме мӯрти във всички негови центрове. Понякога наши познати от Индия, горди със собствените си теории и идеи, ни критикуват: „Такова нещо никой досега не е правил, онакова нещо никой досега не е правил“. Но те забравят наставлението, което Нрада Муни дава на Дхрува Махрджа, един от най-великите ваиави. Човек трябва да се съобразява с конкретното време, място и обстоятелства. Това, което е подходящо за Индия, може да не е подходящо за западните страни. Хора, които не принадлежат към никоя последователност от чрии или нямат представа как да действат като чрии, безпочвено критикуват дейностите на ИСКОН извън пределите на Индия. Истината е, че те лично са неспособни да направят каквото и да било за разпространението на Ка съзнанието. Ако някой обаче действително е поел мисията на проповядването, излагайки се на всякакви рискове, той може да промени начина на обожание в известни граници, в съответствие с времето и мястото. Това не влиза в противоречие с шстрите. Шрӣмад Вӣраргхава чря, чря от ученическата последователност на Рмнуджа (Рмнуджа-сампрадя), отбелязва в коментара си към Шрӣмад Бхгаватам, че чалите, т.е. обусловените души, които са родени в семейства на хора, по-низши дори от шӯдри, при определени обстоятелства също могат да получават духовно посвещение и за да бъдат превърнати във ваиави, понякога може да се наложи формалните процедури да претърпят известни промени.

Бог Чайтаня Махпрабху е завещал, че името му трябва да прозвучи във всяко кътче на света. Но как би могло да стане това, ако човек не проповядва навсякъде? Култът, който Бог Чайтаня Махпрабху утвърждава, е бхгавата-дхарма. В него Той акцентира върху ка-катх, т.е. върху практическото следване на Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам. Той казва, че всички индийци трябва да се чувстват задължени да бъдат пара-упакра – да извършват дейности за благото на другите и да разпространяват посланието на Бога сред всички хора по света. „Всички хора по света“ не означава само тези, които са досущ като индийските брхмаи и катрии, или като кастовите брхмаи, които претендират, че са брхмаи само защото са родени в брамински семейства. Представата, че практиката на ваиавизма може да се следва само от индийци и от индуси, е напълно погрешна. На всекиго трябва да се проповядва да бъде ваиава. Точно това е целта на движението за Ка съзнание. Няма никакви пречки Ка съзнание да се проповядва дори сред хора, които са родени в семейства на чали, млеччхи или явани. Това е потвърдено дори в Индия от Шрӣла Сантана Госвмӣ в книгата му Хари-бхакти вилса, която е считана за смти и е авторитетно ведическо ръководство за всекидневния живот на ваиавите. Сантана Госвмӣ казва, че както бронзът може да се превърне в злато, ако взаимодейства с живак при подходящи условия, така всеки може да стане ваиава, ако получи истинска дӣк, т.е. духовно посвещение. Човек трябва да получи посвещение от духовен учител, който принадлежи към авторитетна ученическа последователност и е упълномощен да бъде духовен учител от своя духовен учител. Този процес се нарича дӣк-видхна. В Бхагавад-гӣт Ка използва думата вяпшритя, с която посочва, че човек е длъжен да приеме духовен учител. С помощта на този процес целият свят може да стане Ка осъзнат.