No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 65

рджовча
суто ме блако брахман
страиенкарутман
нирвсита пача-вара
саха мтр махн кави

рдж увча – царят отвърна; сута – син; ме – мой; блака – невръстно момче; брахман – скъпи брхмае; страиена – който е прекалено привързан към съпругата си; акару-тман – който е коравосърдечен и няма никаква милост; нирвсита – прогонен; пача-вара – въпреки че е едва петгодишен; саха – със; мтр – майка; махн – велика личност; кави – предан.

Царят отвърна: О, най-достоен сред брхмаите, аз съм толкова привързан към жена си и така съм пропаднал, че съм загубил всякаква милост. Отнесох се безсърдечно дори към собствения си син, който е едва петгодишен. Аз го прогоних заедно с майка му, въпреки че той е велика душа и велик предан на Бога.

В тази строфа са употребени няколко думи, които трябва да разгледаме много внимателно. Царят казал, че е загубил своето милосърдие, защото е твърде привързан към съпругата си. Такъв е резултатът от силната привързаност към жените. Царят имал две съпруги: Сунӣти и Суручи. Понеже изпитвал слабост към втората си съпруга, той се отнесъл хладно с Дхрува Махрджа. Отношението му накарало Дхрува Махрджа да напусне дома си и да се подложи на отречения и лишения. Царят изпитвал естествена бащинска обич към своя син, но тъй като бил силно привързан към втората си жена, потискал чувствата си. Сега той се разкайвал, че е прогонил Дхрува и неговата майка, Сунӣти. Дхрува Махрджа отишъл в гората, а майка му, пренебрегната, била също като прокудена. Царят съжалявал, че е прогонил малкия си син, защото Дхрува бил едва петгодишен, а един баща никога не бива да изоставя съпругата и децата си или да спира да ги издържа. Той бил гузен заради стореното и лицето му изглеждало посърнало и унило. Законите на Ману смти повеляват, че човек никога не бива да напуска жената и децата си. Само в изключително редки случаи, когато те не му се подчиняват и нарушават принципите на семейното съществуване, той има право да ги изостави. Но случаят с Дхрува Махрджа не бил такъв – Дхрува бил възпитан и много послушен син. Нещо повече, той бил велик предан. Човек никога не бива да изоставя такъв син. Но все пак царят, принуден да постъпи по такъв начин, прогонил Дхрува и сега съжалявал.

« Previous Next »