ТЕКСТ 69
судукара карма ктв
лока-плаир апи прабху
аиятй ачирато рджан
яшо випулаяс тава
су-дукарам – много трудноизпълнима; карма – работа; ктв – като извърши; лока-плаи – от велики личности; апи – дори; прабху – много могъщ; аияти – ще се върне; ачирата – незабавно; рджан – скъпи царю; яша – слава; випулаян – ще направи велика; тава – твоя.
О, царю, твоят син е много могъщ и способен. Той ще извърши подвизи, които не са по силите дори на велики царе и мъдреци. Много скоро той ще завърши своето дело и ще се върне вкъщи. Трябва да знаеш, че заради него твоята слава също ще се разнесе по целия свят.
В тази строфа Нрада Муни нарича Дхрува Махрджа прабху. Обикновено с тази дума се назовава Върховната Божествена Личност. А духовният учител често носи името Прабхупда. Прабху значи „Върховна Божествена Личност“, а пада значи „пост“. Според ваиавската философия духовният учител заема поста на Върховната Божествена Личност. Иначе казано, той е авторитетен представител на Бога. В тази строфа Дхрува Махрджа е наречен прабху, защото е чря от ваиавската школа. Думата прабху има и друго значение – „господар на сетивата“ (същото значение има и думата свмӣ). Особено внимание в дадената строфа заслужава думата судукарам – „много трудно постижима“. Каква била целта, която Дхрува Махрджа си поставил? Това била най-трудната цел в живота – да удовлетвори Върховната Божествена Личност, – но накрая той щял да я постигне. Дхрува Махрджа не бил слабоволен и колеблив. Той бил изпълнен с непреклонна решителност да извършва своето служене и да се върне при Бога. Всеки предан трябва да притежава същата непоколебима решимост още в този си живот да удовлетвори Върховната Божествена Личност и да се върне вкъщи, в духовния свят. Така той ще изпълни по съвършен начин най-важната мисия на човешкото съществуване.