ТЕКСТ 8
твад-датта ваюнайедам ачаа вишва
супта-прабуддха ива нтха бхават-прапанна
таспаваргя-шараа тава пда-мӯла
висмаряте кта-вид катхам рта-бандхо
тват-датта – дадено от тебе; ваюна – чрез знанието; идам – това; ачаа – видя; вишвам – цялата вселена; супта-прабуддха – човек, който се събужда от сън; ива – като; нтха – о, Господи; бхават-прапанна – Брахм, който е отдаден на тебе; тася – негово; паваргя – на личностите, желаещи освобождение; шараам – убежище; тава – твоите; пда-мӯлам – лотосови нозе; висмаряте – могат да бъдат забравени; кта-вид – от просветения човек; катхам – как; рта-бандхо – о, приятелю на нещастните.
Господарю мой, дори Брахм във всичко се подчинява на тебе. В началото на сътворението Ти вложи в сърцето му знание, с чиято помощ той можа да види и да разбере цялата вселена, както човекът, който се пробужда от сън, веднага си спомня за неотложните си дела. Ти си единственото убежище за всички обусловени души, които желаят освобождение, и си приятел на всички несретници. Кой просветен човек със съвършено знание би те забравил дори за миг?
Този, който е беззаветно предан на Бога, Върховната Личност, не може да го забрави дори за миг. Преданият разбира, че безпричинната милост на Бога надминава очакванията му и че той дори не е в състояние да си представи колко много е задължен на Бога и какви блага е получил от него. Колкото повече преданият служи на Бога, толкова повече Богът чрез енергията си го вдъхновява да служи. В Бхагавад-гӣт Ка казва, че на онези, които постоянно му служат с любов и преданост, Той дава интелигентност, благодарение на която те могат да продължат да напредват. Насърчаван по този начин, преданият не е в състояние да забрави нито за миг Върховната Божествена Личност. Той постоянно се чувства задължен на Бога за това, че по милостта му придобива все повече сили и способности за предано служене. По милостта на Бога светци като Санака, Сантана и Брахм могли да видят и да разберат цялата вселена, защото Богът вложил в сърцата им необходимото за тази цел знание. Човек може да стои буден цял ден, но ако не е постигнал духовно просветление, той всъщност спи непробудно. Формално погледнато, той може да спи само нощем, а денем да изпълнява задълженията си, но докато дейностите му не са одухотворени, той спи вечен и непробуден сън. Затова преданият никога не забравя колко много е задължен на Бога.
Тук Дхрува Махрджа нарича Бога рта-бандху – „приятел на нещастните“. Както се казва в Бхагавад-гӣт, след много, много животи, посветени на сурови отречения в търсене на истината, когато се отдаде на Върховната Божествена Личност, човек постига истинско знание и мъдрост. Оттук следва, че философът мвдӣ, който не се отдава на Върховната Личност, не притежава истинско знание. А преданият, който е изпълнен със съвършено знание, нито за миг не забравя дълга си към Бога.