ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Цар Парӣкит каза на Шукадева Госвмӣ: О, брхмае, ти ми обясни, че радиусът на Бхӯ-маала се простира докъдето стигат светлината и топлината на Слънцето и все още могат да се видят Луната и звездите.

ТЕКСТ 2: Господарю мой, движещите се колела от колесницата на Махрджа Прияврата оставиха седем коловоза, в които се образуваха седемте океана. Те разделят Бхӯ-маала на седем острова. Ти спомена накратко техните размери, имена и отличителни характеристики. Иска ми се да чуя повече подробности. Моля те, изпълни молбата ми.

ТЕКСТ 3: Когато умът е съсредоточен върху външния облик на Върховната Божествена Личност, изграден от проявленията на природата – гигантската вселенска форма, той постига равнището на чистото добро. В това трансцендентално състояние човек може да разбере Върховния Бог, Всудева, чийто самоозарен фин образ е отвъд природните проявления. Повелителю мой, моля те, обясни нагледно как се възприема този образ, покриващ цялата вселена.

ТЕКСТ 4: Великият и Шукадева Госвмӣ каза: Скъпи царю, материалната енергия на Върховната Божествена Личност се простира безкрайно. Този свят е изтъкан от материалните качества саттва-гуа, раджо-гуа и тамо-гуа, но никой не може да го обясни цялостно, дори да разполага с живот, дълъг като живота на Брахм. В материалния свят никой не е съвършен, а несъвършени хора не биха могли да направят точно описание на вселената дори след продължителни умувания и догадки. Все пак ще се опитам да ти опиша Бхӯлока и други главни области на вселената с техните названия, особености, размери и общи характеристики.

ТЕКСТ 5: Планетарната система Бхӯ-маала прилича на разцъфнал лотос, а седемте ѝ острова представляват сърцевината на този лотос. Дължината и ширината на Джамбӯдвӣпа – островната земя, която се намира в средата на сърцевината – са 100 000 йоджани. Джамбӯдвӣпа е овална като листо на лотос.

ТЕКСТ 6: Джамбӯдвӣпа е разделена на девет области, всяка с дължина 9000 йоджани (117 000 километра). Осем планини очертават границите между тях и напълно ги отделят една от друга.

ТЕКСТ 7: Една от тези вари, или области, наречена Илвта, се намира точно в средата на лотоса. Там се издига златната планина Сумеру, която е като плодник на гигантския лотос Бхӯ-маала. Височината на Сумеру е равна на ширината на Джамбӯдвӣпа – 100 000 йоджани (1 300 000 километра). От тях 16 000 йоджани (208 000 километра) са скрити в земните недра, тоест планината се издига 84 000 йоджани (1 092 000 километра) над земната повърхност. Билото ѝ е широко 32 000 йоджани (416 000 километра), а основата ѝ – 16 000 йоджани.

ТЕКСТ 8: На север от Илвта-вара една след друга се намират три планини – Нӣла, Швета и Шгавн. Те бележат границите на варите Рамяка, Хирамая и Куру. Планините са широки 2000 йоджани (26 000 километра). От изток и от запад склоновете им се спускат до бреговете на соленоводния океан. От юг на север дължината на всяка следваща планина е с една десета по-малка от дължината на предишната, но височината им е еднаква.

ТЕКСТ 9: А южно от Илвта-вара, простиращи се от изток на запад, са други три големи планини, наречени Ниадха, Хемакӯа и Химлая. Високи по 10 000 йоджани (130 000 километра), те са естествени граници между областите Хари-вара, Кимпуруа-вара и Бхрата-вара (Индия).

ТЕКСТ 10: На запад и на изток от Илвта-вара се намират още две големи планини, Млявн и Гандхамдана. Те са високи по 2000 йоджани (26 000 километра) и стигат чак до планините Нӣла на север и Ниадха на юг. Те бележат границите на Илвта-вара и на варите Кетумла и Бхадршва.

ТЕКСТ 11: Голямата планина Сумеру е заобиколена с пояс от четири планини – Мандара, Мерумандара, Супршва и Кумуда. Дължината и височината им са по 10 000 йоджани (130 000 километра).

ТЕКСТ 12: По върховете на тези четири планини се издигат като пилони четири дървета – манго, джамбӯ, кадамба и банян. Стволовете им са широки 100 йоджани (1300 километра), а височината им е 1100 йоджани (14 000 километра). И техните клони се простират на 1100 йоджани.

ТЕКСТОВЕ 13  – 14: О, Махрджа Парӣкит, най-велики от династията Бхарата, между четирите планини се намират четири големи езера. Водата на първото езеро има вкус на мляко, водата на второто – вкус на мед, а водата на третото – на сок от захарна тръстика. Четвъртото езеро е пълно с чиста вода. Сиддхи, чраи, гандхарви и други божествени създания обичат да се наслаждават на тези езера. Те притежават по рождение мистичните съвършенства, например способността да стават по-малки от най-малкото и по-големи от най-голямото. Там има и четири райски градини, наречени Нандана, Чаитраратха, Ваибхрджака и Сарватобхадра.

ТЕКСТ 15: Видните полубогове заедно със своите съпруги, които са като накити от райска красота, посещават тези градини и се забавляват, докато други по-незначителни полубогове, гандхарвите, пеят химни за тяхното величие.

ТЕКСТ 16: По ниските склонове на планината Мандара расте мангово дърво, наречено Девачӯта. То е високо 1100 йоджани. От него за радост на райските обитатели падат плодове, големи като планински върхове и сладки като нектар.

ТЕКСТ 17: Месестите плодове, падащи от такава височина, се разцепват и от тях потича сладък сок, чийто аромат става още по-силен, щом се смеси с други благоухания. Този сок образува водопади по планинските склонове и се превръща в река, наречена Аруод, която спокойно и плавно тече в източната част на Илвта.

ТЕКСТ 18: Благочестивите съпруги на яките са лични прислужници на Бхавнӣ, съпругата на Шива. Тъй като пият вода от река Аруод, телата им ухаят и вятърът разнася приятното благоухание чак на десет йоджани.

ТЕКСТ 19: И зрелите плодове на дървото джамбӯ, с много малки семена, също падат от високо и се смачкват. Те са големи като слонски туловища и от техния сок се образува реката Джамбӯ-надӣ. Тя се спуска на 10 000 йоджани – от върха на Мерумандара до южната част на Илвта – и залива цялата земя със сока си.

ТЕКСТОВЕ 20  – 21: Пръстта по бреговете на река Джамбӯ-надӣ попива сока, а когато въздухът и слънцето я изсушат, се образуват огромни залежи от злато, наречено Джмбӯ-нада. Майсторите в рая изработват от него най-различни накити. Затова обитателите на райските планети и младите им съпруги са окичени с пищни златни корони, гривни и колани и така се радват на живота.

ТЕКСТ 22: На склона на планината Супршва расте прочутото голямо дърво Махкадамба. От хралупите му извират пет реки от мед, широки по пет вми. Потоците от мед се спускат от върха на планината и протичат през цялата Илвта-вара, тръгвайки от запад. Навсякъде въздухът е напоен със сладкото му ухание.

ТЕКСТ 23: Вятърът разнася аромата от устата на хората, които са пили меда, и насища с благоухание земята на сто йоджани наоколо.

ТЕКСТ 24: А в планината Кумуда се издига гигантско баняново дърво, наречено Шатавалша, защото има сто дебели клони. От клоните се спускат корени, а от тях извират много реки. Реките текат от върха на планината към северната част на Илвта-вара и носят благоденствие на живеещите там. Благодарение на тези реки те имат предостатъчно прясно и кисело мляко, мед, пречистено масло (гхи), меласа, зърно, дрехи, постелки и завивки, мебели и накити. Всичко, което желаят, е осигурено в изобилие и те са много щастливи.

ТЕКСТ 25: Жителите на материалния свят, които се радват на богатствата на тези реки, нямат бръчки и косите им не побеляват. Никога не чувстват умора, а потта им не издава лоша миризма. Не знаят що е старост, болести или преждевременна смърт, не се измъчват от силен студ или палеща горещина, а телата им не губят своята свежест. Те живеят щастливо и безгрижно чак до идването на смъртта.

ТЕКСТ 26: В подножието на планината Меру има красива верига от планини, които са като тичинки около плодника на лотос. Имената им са Курага, Курара, Кусумбха, Ваикака, Трикӯа, Шишира, Патага, Ручака, Ниадха, Синӣвса, Капила, Шакха, Ваидӯря, Джрудхи, Хаса, абха, Нга, Кладжара и Нрада.

ТЕКСТ 27: Източно от Сумеру се издигат две планини – Джахара и Девакӯа, които се простират от север на юг на 18 000 йоджани (234 000 километра). На запад от Сумеру се намират планините Павана и Притра, също разпрострени от север и на юг и на същото разстояние. От южната страна на Сумеру са планините Каилса и Каравӣра, разположени от изток и на запад на 18 000 йоджани, а на север се намират планините Тришга и Макара със същото разположение и дължина. Всички планини са широки и високи по 2000 йоджани (26 000 километра). Сумеру, планината от масивно злато, блестяща като огън, е заобиколена от тези осем планини.

ТЕКСТ 28: Насред билото на Меру е разположен градът на Брахм. Всяка от четирите му страни е дълга десет хиляди йоджани. Изграден е от чисто злато, затова образованите учени и мъдреци го наричат Штакаумбхӣ.

ТЕКСТ 29: Брахмапурӣ е заобиколен от градовете на осемте главни владетели на планетарните системи, пръв сред които е цар Индра. Те приличат на Брахмапӯри, но са четири пъти по-малки.