ТЕКСТ 20
йо 'сау бхагавати сарва-бхӯттманй антмйе 'нирукте 'нилаяне парамтмани всудеве 'наня-нимитта-бхакти йога-лакао
я – всеки, който; асау – това; бхагавати – на Върховната Божествена Личност; сарва-бхӯта-тмани – Свръхдушата на всички живи същества; антмйе – без привързаност; анирукте – който е отвъд ума и речта; анилаяне – който не зависи от нищо друго; парама-тмани – на Върховната Душа; всудеве – Бог Всудева, синът на Васудева; ананя – без никаква друга; нимитта – причина; бхакти йога-лакаа – с характеристиките на чисто предано служене; нн-гати – в различни посоки; нимитта – причината; авид-грантхи – робството на невежеството; рандхана – разсичайки; двреа – с помощта на; яд – когато; хи – именно; мах-пуруа – на Върховната Божествена Личност; пуруа – с предания; прасага – близки отношения.
След много, много животи, когато плодовете от благочестивите му дейности узреят, човек получава възможност да общува с чисти предани. Тогава може да разсече възела на невежеството, с което е обвързан заради разнообразни плодоносни дейности. Благодарение на общуването с преданите той постепенно започва да служи на Бог Всудева – трансценденталния, свободния от привързаност към материалния свят, отвъд ума и словата; независим от всичко друго. Тази бхакти йога, преданото служене на Бог Всудева, е истинският път към освобождението.
Осъзнаването на Брахман е началото на освобождението, осъзнаването на Парамтм е още една стъпка към царството на свободата, но истинското освобождение се постига, когато живото същество разбере позицията си на вечен слуга на Върховната Божествена Личност (муктир хитвнятх рӯпа сварӯпеа вявастхити). В материалния свят под влияние на телесната жизнена представа всеки се е устремил в погрешната посока. Когато стане брахма-бхӯта, духовно осъзнат, човек разбира, че не е материално тяло и да се действа с телесна представа, е безполезно и заблуждаващо. Тогава започва преданото му служене. Ка казва в Бхагавад-гӣт (18.54):
брахма-бхӯта прасаннтм
на шочати на ккати
сама сарвеу бхӯтеу
мад-бхакти лабхате парм
„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“. Преданото служене е истинското освобождение. Привлечен от красотата на Върховната Божествена Личност, с ум, постоянно съсредоточен върху лотосовите нозе на Бога, човек вече не се интересува от нищо, което не му помага за себепознанието. С други думи, той става напълно безразличен към материални дейности. В Таиттирӣя Упаниад (2.7) е казано: еа хй евнандаяти; яд хй еваиа етасмин на дшйе 'нтмйе анирукте 'нилаяне 'бхая пратих виндате 'тха со 'бхая гато бхавати. Живото същество се утвърждава в духовния блажен живот, когато напълно разбере, че щастието му зависи от духовното себепознание – основата на нанда (блаженството) – и завинаги се посвети на служене на Бога, Върховния господар.