ТЕКСТ 3
тад упалабхя бхагавн ди-пуруа садаси гянтӣ пӯрвачитти нмпсарасам абхипам са.
тат – това; упалабхя – разбирайки; бхагавн – най-могъщото; ди-пуруа – първото сътворено същество във вселената; садаси – в свитата си; гянтӣм – танцьорка; пӯрвачиттим – Пӯрвачитти; нма – на име; апсарасам – райска танцьорка; абхипам са – изпрати.
Предусетил желанието на цар гнӣдхра, Брахм, първото и най-могъщо създание във вселената, избра Пӯрвачитти, най-добрата танцьорка от свитата си, и я изпрати при царя.
В този стих заслужават внимание думите бхагавн ди-пуруа. Бхагавн ди-пуруа е Бог Ка. Говиндам ди-пуруа там аха бхаджми. Бог Ка е изначалната личност. В Бхагавад-гӣт Арджуна също го нарича пуруам дям, изначален и Бхагавн. Но тук откриваме, че Брахм е описан с думите бхагавн ди-пуруа. Той е назован бхагавн, защото напълно представя Върховната Божествена Личност и е първото живо същество във вселената. Брахм предусетил желанието на Махрджа гнӣдхра, защото е могъщ като Бог Виу. Виу във формата си на Парамтм разбира желанията на живото същество; с неговото посредничество Брахм също ги узнава. В Шрӣмад Бхгаватам (1.1.1) се казва: тене брахма хд я ди-кавайе – Бог Виу предава всичко на Брахм отвътре, от собственото му сърце. Махрджа гнӣдхра обожавал Брахм, спечелил неговото благоразположение и той му изпратил апсарта Пӯрвачитти, която да го удовлетвори.