No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 30

тад-двӣпа-мадхйе мнасоттара-нмаика еврвчӣна-парчӣна-варайор мардчало 'юта-йоджаноччхрмо ятра ту чатасу дику чатври пури лока-плнм индрдӣн яд-упарит сӯря-ратхася меру парибхрамата саватсартмака чакра девнм ахо-ртрбх парибхрамати.

тат-двӣпа-мадхйе – в този остров; мнасоттара – Мнасоттара; нма – на име; ека – една; ева – именно; арвчӣна – от вътрешната страна; парчӣна – отвън; варайо – на областите; мард – бележейки границата; ачала – голяма планина; аюта – десет хиляди; йоджана – тринадесет километра; уччхря-ма – чиято височина и ширина; ятра – където; ту – но; чатасу – в четирите; дику – посоки; чатври – четири; пури – града; лока-плнм – на господарите на планетарните системи; индра-дӣнм – начело с Индра; ят – на която; упарит – на върха; сӯря-ратхася – колесницата на бога на Слънцето; мерум – планината Меру; парибхрамата – обикаляйки; саватсара-тмакам – представлявайки една саватсара; чакрам – колело или орбита; девнм – на полубоговете; аха-ртрбхм – от деня и нощта; парибхрамати – се движи.

В средата на острова се издига великата планина Мнасоттара, която го разделя на две части – вътрешна и външна. Тя е висока и широка 10 000 йоджани (130 000 километра). На тази планина в четирите посоки са разположени жилищата на Индра и други полубогове. Слънцето пътува с колесницата си по билото на планината, като следва своята орбита Саватсара около връх Меру. Пътят на Слънцето от северната страна на планината се нарича Уттаряа, а пътят му от южната страна – Дакияна. Едната част е денят на полубоговете, а другата – тяхната нощ.

Движението на Слънцето е описано и в Брахма сахит (5.52): ясгя бхрамати сабхта-кла-чакра. Слънцето се движи в орбита около планината Сумеру, шест месеца в северната ѝ част и шест месеца в южната. Общо това прави едно денонощие от времето на полубоговете във висшите планетарни системи.

« Previous Next »