ТЕКСТ 33
ят тат кармамая лига
брахма-лига джано 'рчайет
екнтам адвая шнта
тасмаи бхагавате нама ити
ят – който; тат – това; карма-маям – постижим чрез ведическите ритуали; лигам – олицетворението; брахма-лигам – който разкрива Върховния Брахман; джана – човек; арчайет – трябва да почита; екнтам – който има пълна вяра в единния Върховен; адваям – тъждествен; шнтам – умиротворен; тасмаи – на него; бхагавате – най-могъщия; нама – нашата почит; ити – така.
Брахм е известен като карма-мая, олицетворение на ведическите ритуали, защото с тези ритуали човек може да постигне неговото положение и защото ведическите химни се проявяват от него. Той е неотклонно отдаден на Върховната Божествена Личност и в известна степен не се различава от Бога. Въпреки това не бива да го почитаме като монистите; трябва да подходим дуалистично. Би трябвало да останем вечни слуги на Върховния Бог, върховния обект на поклонение. Така отдаваме смирените си почитания на Брахм, олицетворението на разкритото ведическо знание.
В този стих заслужава внимание думата карма-маям („постижим с ведическите ритуали“). Ведите казват: свадхарма-ниха шата-джанмабхи пумн виричатм ети – „Този, който неотклонно следва принципите на варшрама дхарма поне сто живота, за награда ще получи поста на Брахм“. Освен това трябва да отбележим, че макар и необикновено могъщ, Брахм никога не се мисли за равен на Върховната Божествена Личност. Той знае, че е вечен слуга на Бога. Тъй като на духовно ниво Бог и слугата му са тъждествени, Брахм е наречен тук бхагавн. Бхагавн е Върховната Божествена Личност, Ка, но ако преданият му служи с пълна вяра, пред него ще се разкрие смисълът на ведическите писания. Ето защо Брахм е наречен брахма-лига, което означава, че цялото му същество е изтъкано от ведическо знание.