ТЕКСТ 46
дева-тиря-ману
сарӣспа-савӣрудхм
сарва-джӣва-никн
сӯря тм дг-ӣшвара
дева – на полубоговете; тиряк – низшите животни; манум – и хората; сарӣспа – насекомите и змиите; са-вӣрудхм – и растенията и дърветата; сарва-джӣва-никнм – на всички групи живи същества; сӯря – бога на Слънцето; тм – животът; дк – на очите; ӣшвара – Божествената Личност.
Всички живи същества, в това число полубогове, хора, животни, птици, насекоми, влечуги, растения и дървета, се нуждаят от топлината и светлината, които богът на Слънцето изпраща от своята планета. Благодарение на него живите същества могат да виждат, затова той се нарича дг-ишвара, Божествената Личност, контролираща зрението.
В тази връзка Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура пише: сӯря тм тматвенопся. Слънцето е животът на всички създания във вселената. Затова то е упся, достойно за почит. Ние почитаме бога на Слънцето с мантрата Гятрӣ (о бхӯр бхува сва тат савитур варея бхарго девася дхӣмахи). Сӯря дарява с живот тази вселена и е животворен за още безброй други вселени, както Върховната Божествена Личност е животът на цялото творение. Известно е, че Вайрджа (Хираягарбха) прониква в голямото материално кълбо, наречено Слънце. Оттук следва, че научната теория, според която никой не живее на Слънцето, е погрешна. Бхагавад-гӣт също твърди, че Ка най-напред предал посланието ѝ на бога на Слънцето (има вивасвате йога проктавн ахам авяям). Следователно Слънцето не е необитаемо. Там живеят разумни същества и господстващото божество е Вайрджа, наричано още Вивасвн. Разликата между Слънцето и Земята е в това, че Слънцето е огнена планета и живите същества там имат подходящи за условията тела.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху двадесета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Структурата на вселената“.