ТЕКСТ 32
йе тв иха в ангасо 'райе грме в ваишрамбхакаир упастн упавишрамбхайя джиджӣвиӯн шӯла-сӯтрдиӯпапротн крӣанаката таянти те 'пи ча претя яма-тансу шӯлдиу проттмна кут-тбх чбхихат кака-вадибхиш четас татас тигма-туаир ханямн тма-шамала смаранти.
йе – хора, които; ту – но; иха – през този живот; в – или; ангаса – които са невинни; арайе – в гората; грме – в селото; в – или; ваишрамбхакаи – лековерно; упастн – сближили се; упавишрамбхайя – уверявайки; джиджӣвиӯн – които търсят закрила; шӯла-сӯтра-дишу – на копия, въже и други; упапротн – забити; крӣанаката – като играчка; таянти – причиняват болка; те – тези хора; апи – несъмнено; ча – и; претя – след смъртта; яма-тансу – преследванията на Ямарджа; шӯла-диу – на копия и пр.; прота-тмна – набучват телата им; кут-тбхм – от глад и жажда; ча – също; абхихат – обзети; кака-ваа-дибхи – чапли, лешояди и други птици; ча – и; ита тата – във всички посоки; тигма-туаи – с остри клюнове; ханямн – изтерзани; тма-шамалам – собствените си прегрешения; смаранти – помнят.
Някои хора дават подслон на животни и птици, които търсят закрила в тяхното село или гора, а след като животните повярват, че са покровителствани, те ги пронизват с копия, нанизват ги на въжета и си играят с тях като с кукли, причинявайки им адски болки. След смъртта помощниците на Ямарджа пращат такива хора в ада Шӯлапрота, където пробождат телата им с остри като игли шишове. Те се мъчат от глад и жажда, а лешояди, чапли и други птици с остри клюнове се нахвърлят върху тях от всички страни и раздират телата им. Изтерзани, страдалците си припомнят греховните дела, извършени в миналото.