No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 2

тася ха в иттха варма варӣяс бхач-чхлокена чауджас балена шри яшас вӣря-шаурбх ча пит абха итӣда нма чакра.

тася – на него; ха в – безспорно; иттхам – така; варма – от тялото; варӣяс – най-издигнатият; бхат-шлокена – надарен с всички възвишени добродетели, възпявани от поетите; ча – също; оджас – с могъщество; балена – със сила; шри – с красота; яшас – със слава; вӣря-шаурбхм – с влияние и героизъм; ча – и; пит – бащата (Махрджа Нбхи); абха – най-добрият; ити – така; идам – това; нма – име; чакра – даде.

С появата си синът на Махрджа Нбхи показа всички добродетели, възпявани от великите поети – Той имаше добре сложено тяло с отличителните белези на Върховната Личност; бе могъщ и силен, красив, прославен, влиятелен и енергичен. Щом видя неговите качества, Махрджа Нбхи си помисли, че синът му трябва да е най-съвършеното човешко същество или върховното същество. Затова го нарече абха.

Преди да приемем някого за Бог или въплъщение на Бога, трябва да се убедим, че тялото му притежава божествени черти. Такива отличителни черти били видими по добре сложеното тяло на необикновено могъщия син на Махрджа Нбхи. Изключително въздействащ, Той владеел ума и сетивата си и проявил всички трансцендентални качества. Затова бил наречен абха, върховното живо същество.

« Previous Next »