ТЕКСТ 2
тася ха в иттха варма варӣяс бхач-чхлокена чауджас балена шри яшас вӣря-шаурбх ча пит абха итӣда нма чакра.
тася – на него; ха в – безспорно; иттхам – така; варма – от тялото; варӣяс – най-издигнатият; бхат-шлокена – надарен с всички възвишени добродетели, възпявани от поетите; ча – също; оджас – с могъщество; балена – със сила; шри – с красота; яшас – със слава; вӣря-шаурбхм – с влияние и героизъм; ча – и; пит – бащата (Махрджа Нбхи); абха – най-добрият; ити – така; идам – това; нма – име; чакра – даде.
С появата си синът на Махрджа Нбхи показа всички добродетели, възпявани от великите поети – Той имаше добре сложено тяло с отличителните белези на Върховната Личност; бе могъщ и силен, красив, прославен, влиятелен и енергичен. Щом видя неговите качества, Махрджа Нбхи си помисли, че синът му трябва да е най-съвършеното човешко същество или върховното същество. Затова го нарече абха.
Преди да приемем някого за Бог или въплъщение на Бога, трябва да се убедим, че тялото му притежава божествени черти. Такива отличителни черти били видими по добре сложеното тяло на необикновено могъщия син на Махрджа Нбхи. Изключително въздействащ, Той владеел ума и сетивата си и проявил всички трансцендентални качества. Затова бил наречен абха, върховното живо същество.