ТЕКСТ 31

ати-су-кумра – изящни; кара – длани; чараа – крака; ура-стхала – гърди; випула – дълги; бху – ръце; аса – рамене; гала – шия; вадана – лице; ди – и други; аваява – крайници; винса – добре сложени; практи – по природа; сундара – красива; сва-бхва – естествена; хса – с усмивка; су-мукха – красивата му уста; нава-налина-далямна – като листенцата на свеж лотос; шишира – отстранявайки всички грижи; тра – ирисите; аруа – червеникави; ята – издължени; наяна – с очи; ручира – прелестни; садша – такава; субхага – хубост; капола – чело; кара – уши; каха – шия; нса – носът му; вигӯха-смита – с широка усмивка; вадана – с лицето му; мах-утсавена – празнична; пура-ванитнм – на омъжени жени; манаси – в сърцето; кусума-шарсанам – бога на любовта; упададхна – пробуждайки; парк – навсякъде; аваламбамна – пръсната; куила – къдрава; джаила – сплъстена; капиша – кестенява; кеша – коса; бхӯри-бхра – много пищна; авадхӯта – пренебрегнато; малина – замърсено; ниджа-шарӣреа – тялото му; граха-гхӣта – обсебен от дух; ива – като че ли; адшята – изглеждаше.