ТЕКСТ 9
яд мано-хдая-грантхир ася
кармнубаддхо дха шлатхета
тад джана сампаривартате 'смд
мукта пара тй атихя хетум
яд – когато; мана – умът; хдая-грантхи – възелът в сърцето; ася – на този човек; карма-анубаддха – обвързан от резултатите на миналите си дейности; дха – много здрав; шлатхета – се разхлабва; тад – тогава; джана – обусловената душа; сампаривартате – изоставя; асмт – привързаността към секса; мукта – освободена; парам – в трансценденталния свят; ти – отива; атихя – преодолявайки; хетум – първоначалната причина.
Когато здравият възел в сърцето на човека, въвлечен в материалния живот заради миналите си дейности, се разхлаби, той изоставя привързаността към дома, съпругата и децата. Така превъзмогва основния принцип на илюзията („аз и мое“), освобождава се и постига трансценденталния свят.
Чрез общуване със сдху, чрез предано служене, благодарение на знанието и непривързаността постепенно идва освобождението от материалните схващания. И възелът в сърцето се разхлабва. Тогава живото същество се измъква от обусловения живот и е готово да се завърне у дома, при Бога.