No edit permissions for Bulgarian

Глава 7

Безкрайни опасности

вин махгне пуруда-даршанд
асат-сабх вана-вса-кччхрата
мдхе мдхе унека-махратхстрато
драуи-астраташ чсма харе 'бхиракит

Мой скъпи Кришна, Ти ни спаси от отровната торта, от големия пожар, от канибалите, от събранието на безчестниците, от страданията по време на нашето изгнание в гората и от битката, където се сражаваха великите генерали. Сега ти ни спаси и от оръжието на Ашваттхама.

Шрӣмад Бхгаватам 1.8.24

Тук се описват опасности. Деваки била поставена в трудна ситуация от своя брат само веднъж. А Кунтӣдеви и синовете ѝ в продължение на дълги години са попадали от една беда в друга. Те били притеснявани непрекъснато от Дурьодхана и неговото обкръжение заради жаждата му да управлява царството и всеки път синовете на Кунтӣ са били спасявани от Бога. Веднъж са дали на Бхима отровна торта, друг път са били настанени в къща, направена от шеллак, която била подпалена, а след това към Драупади било извършено голямо оскърбление – тя е била влачена до залата за събрание, където са се опитали да я съблекат гола. Бог спасил Драупади като направил сарито ѝ безкрайно и така Дурьодхана не успял да я види гола. По същия начин, когато те са били изпратени в изгнание в гората, Бхима е трябвало да се бие с демона-човекоядец Хидимба Ракшаса, но Бог го спасил. И това не е краят. След всички тези премеждия дошла голямата битка при Курукшетра и Арджуна трябвало да се сражава с велики пълководци като Дрона, Бхишма и Карна. И най-накрая, когато всичко това отминало, синът на Дроначаря пуснал своята брахмстра, за да убие детето в утробата на Уттара. Тогава Бог спасил единственият оцелял потомък на Куру, Махараджа Парикшит.

Тук Кунтӣ припомня всички опасности, през които тя е преминала преди Пандавите да си върнат царството. В Бхагавад-гӣт Кришна казва: каунтея пратиджнӣхи на ме бхакта праашяти – „Скъпи Арджуна, смело можеш да заявиш, че мой предан никога няма да бъде победен.“ Пандавите, синовете на Панду, били велики предани на Бог Кришна, но понеже хората в материалния свят се интересуват от материални неща, Пандавите непрекъснато били поставяни в опасни ситуации. Техният материалистично настроен чичо Дхритаращра винаги правел опити да ги убие и узурпира царството за собствените си синове. Това е била неговата политика от самото начало.

Веднъж Дхритаращра построил къща от леснозапалим материал, която да избухне в пожар от най-малката искра. Тогава той казал на племенниците си и на майка им Кунтӣ: „Аз съм построил много хубава къща за вас, отидете да живеете там за известно време.“ Но Видура, братът на Дхритаращра им съобщил за тези намерения: „Той иска да отидете в тази къща и тогава да я изгори до основи.“ Когато Дурьодхана, синът на Дхритаращра разбрал, че Видура е информирал Пандавите, той много се ядосал. Такава е природата на политиците. След това, въпреки че Пандавите са знаели, че планът на чичо ни е да ни изпрати в тази къща и да я опожари, те се съгласили да отидат там. В края на краищата Дхритаращра им бил настойник и те не желаели да се противопоставят на заповедите му. Те изкопали тунел и когато къщата е била подпалена, те избягали.

Друг път, когато Пандавите са били вкъщи, Дхритаращра им дал отровни сладкиши, но те ​​успели да се спасят. Тогава пуруда-даршант – те срещнали демон-човекоядец на име Хидимба Ракшаса, но Бхима се сражавал с него и го убил.

В друг случай Пандавите са били измамени при игра на шах в царското събрание на Куру. Дхритаращра, Бишмадева, Дроначаря и други старейшини са присъствали и така се случило, че Драупади, съпругата на Пандавите била поставена като залог. Сега, ако загубите, – казали Кауравите на Пандавите – Драупади вече няма да ви бъде жена. Така че, когато Пандавите загубили играта, Карна и Духшасана веднага я хванали. Сега вече не принадлежиш на мъжете си – казали ѝ те. – Ти си наша собственост. Ние можем да правим с теб това, което си искаме.

Преди това Карна е бил оскърбен по време на сваяварата на Драупади. В онези времена достойните принцеси са избирали свой ​​мъж по време на церемония, наречена сваявара. Разбира се, сега в Америка всяко момиче може да избере съпруг, какъвто тя харесва, въпреки че за обикновените момичета това не е много добре. Но дори и в онези времена, макар и необичайно, на много издигнатите момичета, които знаят как да изберат добър съпруг, е бил даден шанс да го направят. Но дори и това е било ограничавано от много строги условия. Бащата на Драупади, например, поставил риба на покрива и принцовете, желаещи да се оженят за дъщеря му, трябвало да стрелят и стрелите им да преминат през окото на рибата, но без директно да виждат мишената, а да гледат отражението ѝ в съд с вода, поставен на пода. Когато обявили тези условия, много принцове дошли, за да се състезават, защото да отговорят на предизвикателството е принцип на катрия – герой.

На сваямварата на Драупади присъствал и Карна. Истинската цел на Драупади била да се омъжи за Арджуна, но тя знаела, че ако Карна се състезава, Арджуна не би бил в състояние да успее. По това време не било известно, че Карна е катрия. Той бил син на Кунтӣ, роден преди брака ѝ, но това било тайна. Карна бил отгледан от колесничар и следователно е бил известен като шӯдра, член на най-ниското съсловие на обществото. Драупади се възползвала от това и казала: „В това състезание могат да участват само катрии. Не искам някакъв колесничар да участва в състезанието.“ По този начин Карна бил отстранен.

Карна приел това за голяма обида и когато Драупади била загубена в играта, той първи се намесил. Като голям приятел на Дурьодхана, той казал: „Сега искаме да видим голата красота на Драупади.“ Присъстващите на тази среща възрастни хора като Дхритаращра, Бхишма и Дроначаря ​​не протестирали. Те не казали: „Какво става? Вие искате да разсъблечете една жена пред това събрание?“ Тъй като те не се противопоставили, тяхното събрание е описано като асат-сабхх – събрание на пошли мъже. Само ниско културен човек може да поиска да види една жена гола, въпреки че в днешно време това е модерно. Според ведическата култура една жена не би трябвало да се показва гола пред никого, освен пред мъжа си. Поради това, че тези хора са искали да видят Драупади гола пред цялото събрание, всички те са негодници. Думата сат означава внимателен, а асат означава груб. Затова Кунтӣдеви се моли на Бог Кришна: „Ти спаси Драупади пред събралите се похотливи мъже.“ Когато Кауравите хванали Драупади и се опитали да махнат срӣто ѝ, за да я видят гола, Кришна направил срӣто ѝ безкрайно дълго. Накрая, всред купища плат, изпълващ залата, те почувствали умора и осъзнали, че никога няма да успеят да я разсъблекат. И те признали: „Това е невъзможно.“

В началото Драупади се опитвала да задържи срӣто си, но какво всъщност е могла да направи? В края на краищата, тя била жена, а Кауравите се опитвали да я съблекат гола. И така, тя викала ръце и се молила на Кришна: „Запази моята чест!“, но всъщност тя се опитвала сама да се отбранява, държейки срӣто си. Тогава тя си помислила: „Невъзможно е по този начин да спася честта си.“ Пуснала плата и просто вдигнала ръце, молейки се: „Кришна, ако желаеш, спаси ме.“ Тогава Богът се отзовал на молитвите ѝ.

Затова не е много добре човек да се опитва да се спаси сам. Напротив, човек трябва просто да зависи от Кришна: „Кришна, ако Ти ме спасиш, всичко е наред. В противен случай – убий ме. Можеш да правиш каквото си поискаш с мен.“ Както казва Бхактивинода Тхакура:

мнаса деха геха – йо кичху мора
арпилу туя паде нанда-кишора

„Мой скъпи господарю, всичко, което имам, отдавам на теб. А какво притежавам аз? Аз имам това тяло и този ум, имам малък дом, жена и деца, но каквото и да имам, аз предлагам всичко на теб.“ Това е пълно отдаване.

Преданият на Кришна се отдава на Кришна без резерва и затова той се нарича акинчана. Думата кинчана се отнася до нещо, което човек пази за себе си, а акинчана означава, че човек не задържа нищо за себе си. Въпреки че човек трябва да се отдаде по този начин, в материалния свят не трябва да се имитират тези, които са напълно отдадени. Според примера, даден от Рӯпа Госвмӣ, каквито и притежания човек да има, трябва да даде петдесет процента за Кришна, двадесет и пет процента за роднините си, които очакват нещо и трябва да запази двадесет и пет процента за лични спешни нужди. Преди да се оттегли, Рӯпа Госвмӣ разделил парите си по този начин, въпреки че по-късно, когато брат му Сантана Госвмӣ, друг голям предан е бил арестуван, Рӯпа Госвмӣ дал всичко, за да го освободи. Това е пълно отдаване. По същия начин Драупади напълно се е отдала на Кришна без да се опитва да се спаси. Тогава нейното сари станало безкрайно дълго и Кауравите не могли да я видят гола.

По-нататък, в следващата игра на шах условието било – ако Пандавите загубят играта, да живеят в гората в продължение на дванадесет години. След това те трябва една година да останат инкогнито и ако бъдат открити, трябвало да живеят в гората още дванадесет години. Пандавите загубили тази игра, така че в продължение на дванадесет години те живели в гората и една година били инкогнито. Докато те живеели инкогнито, Арджуна спечелил Уттара.

Всички тези случки са записани в книгата, известна като Махбхрата. Думата Маха означава велика или по-велика, а Бхарата се отнася до Индия. Ето защо само най-важните събития са избрани и описани в Махбхрата.

Кунтӣ се моли на Кришна, описвайки как Той е спасил Пандавите на бойното поле Курукшетра. Мдхе мдхе 'нека-махратхстрата. На бойното поле Курукшетра се били събрали все велики войни, наречени махаратхи. Точно както в днешни дни военните мъже имат титли лейтенант, капитан, командир и главен командир, по-рано е имало титли като ека-ратха, ати-ратха, и маха-ратха. Думата ратха означава колесница. Така че, ако един воин можел да се бие сам срещу колесница, той е наречени ека-ратха, ако може да се бие срещу хиляда колесници, се нарича мах-ратха. Всички войни на бойното поле Курукшетра били мах-ратхи. Много от тях са споменати в Бхагавад-гӣт. Бхишма, Карна и Дроначаря са били особено велики воини. Те били толкова могъщи, че въпреки че Арджуна е също мах-рата, пред тях той е бил нищо. Но по милостта на Кришна той е могъл да убие Карна, Бхишма, Дроначаря и останалите и да стане победител. В разговора с Шукадева Госвами Махараджа Парикшит също посочва това. „Бойното поле на Курукшетра – казал той – беше точно като океан, а воините бях – като много свирепи водни животни. Но по милостта на Кришна дядо ми Арджуна прекоси този океан много лесно.“

Това е много важно. Ние може да имаме много врагове, които да са безкрайно могъщи, но ако останем под закрилата на Кришна, никой не може да ни навреди. Раке ка мре ке мре ка раке ке. Този, когото Кришна защитава, никой не може да убие, но ако Кришна иска да убие някого, никой не може да го защити. Например, да предположим, много богат човек е болен. Той може да има на разположение най-добрия лекар, лекарства и болница, но все пак може да умре. Това означава, че Кришна е пожелал и този човек трябва да умре. Затова, така наречените защитни методи, които ние сме измислили, са безполезни, ако Кришна не иска да живеем. Демонът Равана бил много могъщ, но когато Кришна във формата на Бог Рамачандра пожелал да го убие, никой не могъл да го защити. Равана бил голям поклонник на Бог Шива и му се молил: „Ела и ме спаси от тази опасност.“ Но той не дошъл. Тогава Парвати, съпругата на Бог Шива попитала: „Какво е това? Той е твой голям предан и ти е служил толкова много, а сега е в опасност и търси помощта ти. Защо няма да му помогнеш?“ Тогава Бог Шива отговорил: „Скъпа ми Парвати, какво да правя? Не мога да му дам защита. Не е възможно.“ Ето защо, ако Бог иска да убие някого, никой не може да му даде защита и ако Бог иска да предпази някого, никой не може да го убие. Ракхе ка мре ке мре ка ракхе ке.

Така Кунтӣ си спомнила как Кришна неведнъж спасил синовете ѝ. Това е смараам, помнене на Кришна. Кришна, Ти си толкова мил с нас, Ти ни спаси от много големи опасности. Без теб нямахме никаква надежда.

А последната опасност била драуи-астра, оръжието на Ашваттхама, синът на Дрона. Ашваттхама извършил най-отвратителното деяние като убил и петимата сина на Пандавите. Разбира се, в битката при Курукшетра двете страни принадлежали към едно и също семейство и почти всички били убити, но синовете на Пандавите оцелели. Тогава Ашваттхама си помислил: „Ако аз ги убия и занеса главите им на Дурьодхана, той ще бъде много доволен.“ И така, когато те спели, той отрязал главите им и ги занесъл на Дурьодхана. По това време Дурьодхана бил в безпомощно състояние. Гръбнакът му бил счупен и не можел да се движи. Ашваттхама казал: „Аз ти донесох главите на петимата Пандави, скъпи мой Дурьодхана.“ Отначало Дурьодхана много се зарадвал, но решил да провери дали това в действителност са главите на Пандавите. Когато той притиснал главите, те се свили и Дурьодхана казал: „О, това не са главите на Пандавите. Това трябва да са главите на синовете им.“ Когато Ашваттхама признал, че това е така, Дурьодхана припаднал, а когато се съвзел, казал: „Ти уби всички надежди. Надявах се, че в нашето семейство поне тези петима сина ще оцелеят, но сега ти ги уби.“ И плачейки, той умрял.

Впоследствие Арджуна арестувал Ашваттхама и щял да го убие. В действителност Кришна наредил: „Убийте го. Той не е брхмаа, той е по-нискостоящ и от шӯдра.“ Но след това Драупади казала: „Аз страдам за смъртта на синовете си, но този негодник е син на нашия Гуру Махараджа, Дроначаря, който е направил толкова много за нас. Ако Ашваттхама умре, тогава съпругата на Дроначаря, която е нашата майка-гуру, ще бъде много нещастна. Така че, освободете го и му позволете да си отиде.“ По този начин Арджуна освободил Ашваттхама. Но след това, понеже Ашваттхама бил обиден, отвърнал на удара като изстрелял брхмастра. Брхмастрата е нещо подобно на ядрено оръжие. Тя може да открие врага, където и да е той и да го убие. Ашваттхама знаел: „Последният потомък на рода Куру е Парикшит, синът на Абхиманю. Той е в утробата на Уттара, така че нека убия и него, тогава с цялата династия ще бъде приключено.“

Когато това оръжие било изстреляно, майката на Парикшит Махараджа, Уттара усетила, че ще загуби детето си и затова се обърнала към Кришна като казала: „Моля те, спаси ме.“ Кришна със своите мистични сили влязъл в утробата на Уттара и спасил детето. След битката при Курукшетра Парикшит махараджа, който все още бил в утробата на майка си, се оказал последният останал потомък на Пандавите, а после, когато бил роден, само дядовците му все още били живи. Парикшит Махараджа е син на Абхиманю, който е син на Арджуна и Субхадра, сестра на Кришна. Когато Абхиманю бил на шестнадесет години, той отишъл да се бие и седем велики воини трябвало да обединят силите си, за да бъде убит. Субхадра имала само един внук, Парикшит Махараджа. Веднага след като пораснал, цялото владение на Пандавите било възложено на него. Тогава всички Пандави напуснали дома си и отишли в Хималаите. Тази история е описана в Махбхрата. Големи нещастия сполетели Пандавите, но при всички обстоятелства те просто зависели от Кришна и Той винаги ги спасявал. Как царица Кунтӣ се отнасяла към тези нещастия, се описва в следващия стих.

« Previous Next »