No edit permissions for - pnd :: Temporary -

ТЕКСТ 57

дӯтас твайтма-лабхане су-вивикта-мантра
прастхпито майи чирйати ӯнйам этат
матв джихса ида агам ананйа-йогйа
тишхета тат твайи вайа пратинандайма

дӯта — посланец; твай — тобой; тма — Меня; лабхане — чтобы обрести; су-вивикта — секретный; мантра — чей совет; прастхпита — посланный; майи — когда Я; чирйати — запаздывал; ӯнйам — пустой; этат — этот (мир); матв — думая; джихсе — ты хотела покинуть; идам — это; агам — тело; ананйа — ни для кого другого; йогйам — подходящее; тишхета — пусть остается; тат — это; твайи — с тобой; вайам — Мы; пратинанда-йма — отвечаем ликованием.

Когда ты послала за Мной брахмана с тайным планом, а Я запаздывал к тебе, мир показался тебе пустым, и ты захотела покинуть тело, которое не могла отдать никому, кроме Меня. Пусть же твое величие всегда пребудет с тобой. В ответ Я могу лишь радостно благодарить тебя за твою преданность.

Шримати Рукминидеви не хотела выходить замуж ни за кого, кроме Господа Кришны. Она говорит об этом в своем письме к Господу: йархй амбуджкша на лабхейа бхават-прасда / джахйм асӯн врата-кн ата-джанмабхи сйт (Бхаг., 10.52.43). «Если мне не удастся снискать Твою милость, я стану совершать суровую аскезу и, обессилев, расстанусь с жизнью». Так несравненная слава царицы Рукминидеви запечатлена на страницах «Шримад-Бхагаватам».

« Previous Next »